(Мат.13:24-30; 37-40)
„Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си; но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите” (Мат.13:24-26). ПХ 26.1
„Нивата - обяснява Христос - светът.” Трябва да разберем, че това се отнася до работата на Христовата църква в света. Притчата е описание на нещата, отнасящи се до Божието царство, до делото Му за спасение на хората; а това дело се извършва чрез църквата. Истина е, че Светият Дух е в целия свят; навсякъде въздейства върху човешките сърца, но именно в църквата ние израстваме и зреем за Божията житница. ПХ 26.2
„Сеячът на доброто семе е Човешкият Син… доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия” (Мат.13:37,38). Доброто семе са тези, които са родени от Божието слово, истината. Плевелите представляват група от хора, които са плод или олицетворение на греховността, на фалшивите принципи. „Неприятелят, който ги пося, е дяволът” (Мат.13:39). Нито Бог, нито ангелите Му някога са посявали семе, което да произведе плевел. Плевелите винаги са посети от Сатана, врагът на Бога и човека. ПХ 26.3
В Изтока хората понякога си отмъщават на свой враг като пръскат в току-що засетите му ниви семена от някой вреден плевел, който, израствайки, съвсем прилича на пшеницата. Пониквайки заедно с житото, той уврежда реколтата и носи проблеми и загуби на собственика на нивата. Именно поради своята враждебност към Христос Сатана разпръсква злото си семе сред доброто зърно на царството. Плодовете от своята сеитба той приписва на Божия Син. Довеждайки в църквата хора, които носят Христовото име, а в същото време противоречат на характера Му, лукавият прави всичко възможно Бог да бъде обезславен, делото на спасението — изопачено, а душите — изложени на опасност. ПХ 26.4
Христовите служители са наскърбени, когато виждат истински и фалшиви вярващи в църквата. Силно желаят да сторят нещо за очистването на църквата. Подобно на слугите на стопанина те са готови да изкоренят плевелите. Но Христос им казва: „Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.Оставете да растат и двете заедно до жътвата” (Мат.13:29,30). ПХ 26.5
Христос съвсем ясно учи, че тези, които упорито живеят в явен грях, трябва да бъдат отделени от църквата. Не ни е дал обаче да съдим характера и подбудите. Той познава естеството ни твърде добре, за да ни повери това дело. Ако се опитаме да изкореним от църквата хора, за които предполагаме, че са фалшиви християни, трябва да сме сигурни, че ще допускаме грешки. Често смятаме за безнадеждни именно такива, които Христос привлича към Себе Си. Ако се отнасяме към тези души според несъвършената си преценка, вероятно ще погасим и последната им надежда. Мнозина, които се смятат за християни, в края ще се намерят за недостатъчни. В небето ще бъдат много хора, за които съседите им никога не са предполагали, че ще влязат там. Човек съди по лице, а Бог - по сърце. Плевелите и житото трябва да растат заедно до жътвата. Самата жътва е краят на изпитателния период. ПХ 26.6
В думите на Спасителя има още една поука за превъзходно търпение и нежна любов. Както корените на плевелите са преплетени с тези на доброто семе, така фалшивите братя в църквата може да са тясно свързани с истинските ученици. Истинският характер на преструващите се вярващи не е напълно изявен. Ако се отлъчат от църквата, това може да послужи за препънка на останалите, които иначе биха останали твърди. ПХ 27.1
Поуката от тази притча е изявена от самото отношение на Бога към хората и ангелите. Сатана е измамник. Когато съгрешава в небето, дори верните ангели не успяват напълно да прозрат характера му. Затова Бог не го унищожава веднага. Ако го стори, светите ангели няма как да схванат Неговата справедливост и любов. Дори едно съмнение в Божията благост може да се превърне във вредно семе, от което ще поникне горчивият плод на греха и злочестието. Затова авторът на злото е пожален, за да разкрие в пълнота характера си. Векове наред Бог понася страданието да наблюдава делото на злото. Дава Своя неизмерим Дар на Голгота, за да не допусне никой да бъде подмамен от лъжите на лукавия. Плевелите не могат да се откъснат без опасността с тях да се изтръгне и скъпоценното зърно. Не трябва ли и ние да проявяваме търпение към хората, както Господарят на небето и земята проявява към Сатана? ПХ 27.2
Светът няма право да се усъмнява в истината на християнството заради съществуването на недостойни членове на църквата, нито християните трябва да се обезсърчават заради фалшиви братя. Какво е било в ранната църква? Ананий и Сапфира се присъединяват към учениците. Магьосникът Симон се кръщава. Димас, който напуска Павел, се счита за християнин. Юда Искариотски се причислява към апостолите. Изкупителят не иска да изгуби нито една душа; опитността Му с Юда е записана, за да ни покаже дълготърпението Му към поквареното човешко естество; и Исус ни умолява да претърпяваме, както претърпява и Той. Разкрива ни, че лъжливи братя ще се срещат в църквата до самия край на времето. ПХ 27.3
Незачитайки Христовото предупреждение, хората изкореняват плевелите. За да накаже тези, за които се предполага, че са злосторници, църквата прибягва към гражданските власти. Хората, които се различават от установените доктрини, се изпращат в затвор, измъчват ги до смърт под подстрекателството на твърдящите, че действията им са одобрени от Христос. Но духът на Сатана, а не Духът на Христос, подбужда подобни действие. Това е метод на дявола да покорява света под своята власт. Представата за Бог е изопачена от църквата чрез подобен вид отношение към хора, смятани за еретици. Не осъждане и порицаване на другите, а смирение и недоверие в себе си е поуката от Христовата притча. Не всичко посято на нивата е добро семе. Фактът, че хората са в църквата, не ги прави християни. ПХ 27.4
Плевелите много приличат на житото, докато стъблата са зелени; но щом полето побелее за жътва, безполезните вредители нямат нищо общо с пшеницата, която се е привела под тежестта на пълния, зрял клас. Грешниците, претендиращи за благочестие, се смесват за кратко време с истинските последователи на Христос и имащите вид на християни са склонни да подмамят мнозина. Но при земната жътва няма да има прилика между доброто и злото. Тогава тези, които са се присъединили към църквата, но не и към Христос, ще бъдат изявени. ПХ 28.1
На плевелите е позволено да растат заедно с житото и да се възползват от всички привилегии на слънцето и дъжда. Във времето на жътва „тогава отново ще разсъдите за разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи” (Малах.3:18). Сам Христос ще реши кои са достойни да обитават в небесното семейство. Той ще съди всеки човек според думите и делата му. Вероизповеданието няма да има никаква тежест на везните. Характерът е този, който определя съдбата. ПХ 28.2
Спасителят не посочва време, когато всички плевели стават жито. И житото, и плевелите растат заедно до жътвата — края на света. Тогава плевелите ги връзват на снопи за изгаряне, а житото го прибират в Божията житница. „Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец” (Мат.13:43). Тогава „Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие, и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби” (Мат.13:41,42). ПХ 28.3