“Във времето на скръбта, ако Божият народ има неизповядани грехове, които да застават пред него, докато е измъчван от страх и страдание, той ще бъде съкрушен; отчаяние ще прекърши вярата му и не ще има уверение в молитвите си към Бога за избавление. Но докато изпитва дълбоко чувство за недостойнство, не ще има и скрити грехове за изповядване. Прегрешенията са му били прегледани по-рано в съда и са заличени, и сега не могат да ги възпроизведат в паметта си” (“Великата борба”). СПД 109.1
“Божиите люде не изпитват дълбоко чувство на несъвършенство и правейки анализ на живота си, надеждите им ще увехнат. Но спомняйки си за величието на Божията милост и за собственото си искрено покаяние, ще се молят за Неговите обещания, дадени чрез Христос на слабите, каещи се грешници. Вярата им не ще отслабне, само защото не се дава незабавен отговор на молитвите им. Те ще се доверят на Божията сила, както Яков се довери на ангела, и отговорът на техните души ще бъде: ‘Не ще те пусна, докато не ме благословиш!’” (“Патриарси и пророци”). СПД 109.2