“Нееднократно Бог ми показа, че е в противоречие с Библията да се запасяваме за земните си нужди за времето на скръбта. Видях, че ако светиите разполагаха с натрупана от тях храна или пък имаха такава по нивите си във времето на трудностите, когато меч, глад и епидемии върлуват по земята, храната им ще бъде отнети от ръцете на насилници и чужденци ще ожънат полята им. СПД 109.6
Тогава ще дойде времето, когато ще трябва да се доверим изцяло на Бога! И той ще ни поддържа. Видя, че в онова време хлябът и водата ще ни бъдат подсигурени, не ще изпитваме недостиг, нито ще страдаме от глад, защото Бог е способен да сложи пред нас трапеза дори и в пустинята. Ако е необходимо, ще изпрати и врани да ни наранят, както хранеше Илия, или да направи да завали манна от небето, както стори това с израелтяните” (“Опитности и видения”). СПД 109.7
“Видях, че пред нас е време на трудности, когато силната нужда ще принуди Божия народ да живее с хляб и вода... През времето на скръбта никой не ще се труди със собствените си ръце. Страданието на Божия народ ще бъде духовно, а Бог ще промисли за физическите им нужди” (“Писания на Е. Вайт”). СПД 110.1
“Времето на скръбта е точно пред нас и тогава голямата нужда ще изиска от божиите люде да се отрекат от себе си и да се хранят толкова, доколкото е достатъчно, за да се поддържа животът им, но Бог ще ни подготви за това време. В оня ужасен час нашите нужди ще дадат възможност Бог да изяви Своята мощ и да подкрепи народа си” (“Свидетелства”, т.1) СПД 110.2
“Хлябът и водата са всичко, което е обещано на Остатъка във времето на скръбта” (“Историята на спасението”). СПД 110.3
“Във времето на скръбта, точно преди второто пришествие на Христос, праведните ще бъдат запазени с помощта на небесни ангели” (“Патриарси и пророци”). СПД 110.4