“Можеха ли онези, чиито сърца са изпълнени с омраза към Бога, към истината и светостта, да се присъединят към небесното множество и към неговите песни и хваление? Може ли да устоят пред Божията слава и тази на Агнето? Не, Не! Годините на благодатното време бяха на тяхно разположение, за да могат да оформят характери за небето, но те никога не са приучвали ума си да обича чистотата, те никога не са учили езика на небето, а сега е твърде късно! Живот на бунт против Бог ги е направил негодни за небето. Неговата чистота, святост и мир биха били мъчение за тях, а славата Божия ‘огън пояждащ’. Те биха копнели да напуснат това свято място. Те биха приели погублението, което може да ги скрие от лицето на Този, Който умря, за да ги изкупи. Съдбата на нечестивите е определена от техния собствен избор. Отхвърлянето им от небето е от тяхна страна акт на доброволен избор, а от Божия страна акт на милост и справедливост” (“Великата борба”). СПД 116.8