“Видях друго поле, застлано с всички видове цветя, и когато откъснах от тях, извиках: ‘Те никога не ще увехнат!’ После видях поле, покрито с висока трева толкова славно за погледа, това беше жива зеленина, хвърляща златно и сребърно отражение, когато величествено се поклащаше пред славата на Царя Исус. Тогава навлязохме в поле, пълно с всички видове животни лъв, агне, леопард и вълк, всички събрани заедно в съвършено съдружие. Ние минахме сред тях и те вървяха кротко след нас. СПД 120.8
После влязохме в гора, неприличаща на тъмните лесове на земята; не, не, навсякъде беше обляна от светлина и великолепие, клоните на дърветата се люлееха насам натам и ние извикаме: ‘Ние ще живеем в безопасност в пустинята и спокойно ще спим в гората’. Прекосихме гората, бяхме на път за планината Сион... СПД 120.9
На планината се издигаше славен Храм... Около Храма имаше всякакви видове дървета, за да украсяват мястото; чемшир, бор, ела, маслина, митра и смокинови дървета с наведени клони, натежали от узрелите смокини това правеше мястото великолепно... СПД 121.1
Видях маса от чисто сребро, беше дълга много километри, и очите не можеха да я обхванат. Видях плода от дървото на живота манна, бадеми, смокини, нарове, грозде и много други видове плодове. Помолих Исус да ми позволи да ям от плодовете” (“Опитности и видения”). СПД 121.2