“Никога човешкото сърце не ще познае истинското щастие, докато не бъде допусне да бъде оформено от Светия Дух. Той приспособява обновената душа към Исус Христос. Посредством това влияние враждата против Бог е заменена с вяра и любов, гордостта със смирение. Душата възприема красотата на божествената истина, Христос е прославен с най-висока чест и със съвършен характер” (“Нашият висок вик”). СПД 26.6
“В нас няма този импулс, тази способност на ума ни, тази наклонност на сърцето ни да осъзнаем нуждата от всекидневен Божий контрол” (“Патриарси и пророци”). СПД 26.7
“Светият Дух осветява нашия мрак, просветлява невежеството ни и ни помага в разнообразните ни проблеми. Нашият ум трябва да е постоянно под влиянието на Бога. Ако наш бог е материализмът, ако нямаме желание да се молим и да общуваме с Христос, Изворът на силата и мъдростта, Светия Дух не ще има общение с нас” (“Нашият висок вик”). СПД 26.8