“Привилегия и отговорност на християните е да търсят освежаване на душите си и ободряване на телата си посредством почивка, за да използват физическата и душевната си сила за Божия прослава” (“Вести към младите”). СПД 35.1
“Християните разполагат с много източници на щастие, като могат да кажат с безпогрешна точност каква радост е за тях праведността и изпълняването на закона. Те могат да се радват на такава почивка, която не намалява умствените сили и не потиска душата, която не остава тъжно влияние на разочарование, разрушаващо себеуважението, и отхвърлящо полезното. Ако християните могат да вземат Исус със себе си и да поддържат молитвен дух, те са в пълна безопасност” (“Вести към младите”). СПД 35.2
“Нашите срещи трябва да бъдат ръководени така и нашето поведение да е такова, че когато се върнем по домовете си, в нас да няма и сянка на оскърбление към Бога или човеците. Нито спомен, че сме наранили с държанието си онези, с които сме били заедно, или сме оказали лошо влияние върху тях... СПД 35.3
Всяка наша радост, за която чрез вяра се молим Бог да я благослови, не е опасна. Но всяка радост, която ви лишава от личната молитва, отнема духовността на молитвения олтар и пречи да участваме в молитвени събрания, не е безопасна” (“Вести към младите”). СПД 35.4