Ей над онова жилище там се носят ангели. Младежите са се събрали вътре; чуват се звуци на вокална и инструментална музика. Събрали са се християни, но какво е това, което чувате? Някаква песен, несериозна песничка, подходяща за танцувален салон. Ето, чистите ангели събират светлината си по-близо до себе си и мрак покрива обитателите на този дом. Ангелите напускат сцената. Тъга се чете по лицата им. Ето, те плачат. Видях това да се повтаря много пъти сред редиците на пазителите на съботата. BKM 114.7
Музика заемаше часовете, които трябваше да бъдат посветени на молитва. Музиката е идолът, на който много от изповядващите се за пазители на съботата християни се покланят. Сатана не е против музиката, ако да може да я използва като оръдие за достъп до умовете на младежите. Всичко е подходящо за неговите цели, стига само да отклонява ума от Бога и да ангажира времето, което трябва да бъде посветено на служба за Него. Той работи чрез средствата, влияещи най-силно да задържат колкото е възможно по-голям брой хора в състояние на приятно омайване, докато бъдат парализирани от неговата сила. Използвана добре, музиката е благословение, но често се превръща в една от най-привлекателните примки на Лукавия за хващане на души. Когато се злоупотребява с нея, тя води непосветените към гордост, суета и глупост. Когато й се позволи да заеме мястото на посвещението и молитвата, песента става ужасно проклятие. Млади хора се събират да пеят и макар да изповядват, че са християни, често безчестят Бога и своята вяра с повърхностните си разговори и с избора на музика. Свещената музика не е по вкуса им. Вниманието ми бе насочено към ясните учения на Божието слово, които се отминаваха без никакъв интерес. В съда всички тези боговдъхновени думи ще осъдят онези, които не са им обърнали внимание (“Свидетелства”, т. I, стр. 506). BKM 114.8