Примерът на Христос, който свърза Себе Си с интересите на човечеството, трябва да бъде последван от всички, които проповядват Неговото слово и от всички, които са приели евангелието на Неговата благодат. Не трябва да отбягваме общуването в обществото. Не трябва да изолираме себе си от другите. За да можем да достигнем всички класи, трябва да се срещаме с тях там, където те са. Те рядко ще ни потърсят доброволно. Човешките сърца биват докосвани от божествената истина не само от амвона. Има друго поле на труд, по-скромно може би, но също така обещаващо. То се намира в дома на низшите и в жилището на великите; на гостоприемната трапеза и на събиранията за невинни обществени забавления (на обществените събирания за невинна радост). BKM 156.5
Като ученици на Христос не трябва да се смесваме със света просто от любов към удоволствията, за да участваме в неговите глупости. Такова общуване може да има само вредни последици. Никога не трябва да одобряваме греха чрез нашите думи или постъпки, чрез нашето мълчание или присъствие. Където и да отидем трябва да водим Исус с нас и да разкриваме на другите скъпоценността на нашият Спасител. Но които се опитат да запазят религията си, като я крият зад каменни стени, губят скъпоценни възможности за вършене на добро. Чрез обществените (си) отношения християнството идва в контакт (допир) със света. Всеки, който е приел Божественото просветление, трябва да осветлява пътя на онези, които не познават Светлината на живота. BKM 156.6
Всички трябва да станем свидетели за Исус. Обществената сила, осветена от благодатта на Христос, трябва да бъде употребена за печелене на души за Спасителя. Нека светът види, че не сме себелюбиво (егоистично) погълнати от нашите собствени интереси, но желаем и другите да споделят нашите благословения и привилегии. Нека видят, че нашата религия не ни прави несъчувствителни или взискателни. Нека всички, които изповядват, че са намерили Христос, да служат така, както Той служеше за благото на хората. BKM 157.1
Никога не трябва да оставяме пред света фалшивото впечатление, че християните са мрачни, нещастни хора. Ако очите ни са постоянно отправени към Исус, ние ще виждаме един съчувствителен Изкупител и ще улавяме светлина от Неговото лице. Навсякъде, където Неговият Дух царува, изобилва мира. Там ще има също така и радост, защото в Бога има тихо (спокойно), свято доверие (упование). BKM 157.2
Христос е доволен от последователите Си, когато те показват, че макар и човеци, са участници (участват) в Божественото естество. Те на са статуи, но живи мъже и жени. Сърцата им, освежени от росата на Божествената благодат, се разтварят и разширяват за слънцето на правдата. Те отразяват и върху другите светлината, която ги огрява (осветява) чрез дела, озарени от Христовата любов (“Животът на Исус Христос”, стр. 152,153). BKM 157.3