Go to full page →

ХРИСТИЯНСКО ОБЩУВАНЕ (ОБЩИТЕЛНОСТ) И УЧТИВОСТ (ВЕЖЛИВОСТ) BKM 157

Християнското общуване (общителност), изобщо твърде малко се култивира от Божия народ. Тази област на образованието (възпитанието) не трябва да се занемарява или изгубва от погледа в нашите училища. BKM 157.5

Учащите трябва да бъдат учени (научени), че те не са независими атоми, но че всеки от тях е една нишка, която трябва да се съедини с други нишки за образуване (за да се образува) тъкан. Няма друг отдел, в който това наставление да може да бъде научено по-ефективно от училищния дом. Тук учащите са ежедневно заобиколени от случаи, които, ако се използват, ще подпомогнат до голяма степен развитието на обществени черти в техния характер (на черти за общуване в техния характер). В тяхна власт е да използват така времето и възможностите си, че да развият характер, който ще ги направи щастливи и полезни. Които се затварят в себе си, които не желаят да бъдат за благословение на другите чрез приятелско общуване, губят много благословения; защото чрез взаимен контакт умът получава изисканост (изтънченост) и усъвършенстване; чрез обществени разговори и общуване се завързват познанства и приятелства, които имат за резултат сближаване на сърца, създаване на атмосфера на любов, така приятна в очите на небето. BKM 157.6

Особено онези, които са вкусили любовта на Христос, трябва да развиват способностите си за общуване, защото по този начин те могат да печелят души за Спасителя. Христос не трябва да бъде скрит в сърцата им, затворен като някакво желано съкровище, свято и сладко, на което да се наслаждават единствено те; нито пък Христовата любов трябва да се проявява само към тези, които задоволяват капризите им. Учениците трябва да бъдат учени на христоподобието, на изявяване (проявяване) приятелски интерес, общително разположение към намиращите се в най-голяма нужда, макар те и да не са от тяхната отбрана компания (макар те и да не са от приятелите, които са си избрали). По всяко време и на всяко място Исус проявяваше любещ интерес към човешкото семейство и пръскаше около Себе Си светлината на насърчаваща набожност. Учащите трябва да бъдат наставлявани да следват по Неговите стъпки. Трябва да бъдат учени да проявяват християнски интерес, съчувствие и любов към своите млади другари и да се стремят да ги привлекат при Исус; Христос трябва да бъде в сърцата им като извор на вода, извиращ за живот вечен, освежаващ всички, с които те влизат в контакт. BKM 158.1

Тази доброволна служба от любов за другите във време на нужда е считана скъпоценна пред Бога. Така докато още посещават училище, учениците могат, ако са верни на своето изповедание, да бъдат живи мисионери за Бога. Всичко това ще изисква време; но употребеното по този начин време е полезно, защото така ученикът се научава как да представя християнството пред света. BKM 158.2

Христос не отказваше да се смесва с другите в приятелско общуване. Когато фарисей или митар Го канеше на угощение, Той приемаше поканата. В такива случаи всяка дума, която изговаряше бе ухание от живот за живот за Неговите слушатели; защото превръщаше обедния час (времето за обяд) в случай за всаждането (предаването) на много скъпи уроци, нагодени към техните нужди. По този начин Христос учеше и учениците Си как да се държат, когато са в компанията на нерелигиозни както и на религиозни хора (“Свидетелства”, т. VI, стр. 172,173). BKM 158.3