Ако Сатана успее да затъмни и измами човешкия ум и да подведе смъртните същества да мислят, че в тях има някаква вродена сила, способна за велики и добри дела, тогава те престават да разчитат на Бога да извърши вместо тях онова, което смятат, че са в състояние сами да извършат. Те не признават никаква по-висша сила. Не отдават на Бога славата, която Той изисква и която се дължи на Неговото величие и превъзходство. Така Сатана е постигнал целта си. Ликува, че падналият човек дръзко въздига себе си, както самият той се бе възвишил в Небето и бе изхвърлен оттам. Знае, че ако човекът издига себе си, неговата гибел е също тъй сигурна, както и собствената му. BKM 21.6