В онзи ден, когато всеки човек ще бъде съден според делата, извършени в тялото, всяко извинение, което себелюбието може да измисли сега като извинение за задържане на десятъка, дарбите и приношенията за Господа, ще бъде стопено като росата под слънцето. Ако не бе вече твърде късно, мнозина колко биха се радвали да се върнат назад и да изградят наново своите характери! Но тогава ще бъде твърде късно да се промени докладът за онези, които седмично, месечно и годишно са ограбвали Бога. Тяхната участ ще бъде определена... BKM 119.2
Себелюбието е смъртоносно зло. То, заедно с безгрижното безразличие към специфичните условия на съглашението между Бога и човека, отказът да се постъпва като Негови верни стопани, е довело до предвиденото от Него проклятие. Тези души са се отделили от Бога; чрез думи и пример те са подвеждали другите да не зачитат Божиите ясни заповеди и Той не би могъл да им дари Своето благословение. BKM 119.3