Връзките, образувани в детинство, често пъти имат за резултат много окаяни съюзи или позорни раздели. Всяка връзка, образувана без съгласието на родителите, рядко се оказва щастлива. Чувствата на младежите трябва да се въздържат (обуздават), докато дойде периодът, когато поради достатъчната (приличната) възраст и опит ще направят любовта почтена и безопасна за отдаване. Които не искат да се ограничават, ще изпаднат в опасността да влачат едно нещастно съществуване. Младеж не навършил деветнадесет години не може да отсъди добре (правилно), дали една личност толкова млада, колкото и той самият, ще може да му бъде другар за цял живот. След като преценката им за нещата стане по-зряла, те се виждат свързани един с друг за цял живот и може би изобщо неспособни да се направят един друг щастливи. Тогава вместо да направят най-доброто, което е във възможностите им, за да облекчат своята участ, започват укори, разрива се увеличава, докато между тях се настани безразличието и равнодушието (незачитането) един спрямо друг. За тях няма нищо свято (свещено) в думата дом. Самата атмосфера е отровена от нелюбезни думи и горчиви укори (“Тържествен апел”, стр. 11,12). BKM 177.5