Първите тридесет години от живота Си Христос прекара в малкото селце Назарет, чиито жители бяха пословични с нечестието си. Затова Натанаил зададе въпроса: “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?” Евангелистите ни казват много малко за ранните години от живота на Христос. С изключение на краткия доклад за отиването Му с родителите Си в Ерусалим разполагаме само със следното просто изявление: “А детенцето растеше и крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодатта бе на Него.” BKM 30.1
Христос е нашият пример във всичко. Според Божието провидение ранният Му живот бе преминал в Назарет, където бе изложен на изкушения сред жители с характер, носещ белега на грях и нечестие, и трябваше постоянно да бди, за да остане чист и неопетнен. Христос не избра сам това място. Избра го Неговият небесен Баща, за да бъде характерът Му изпитван и изпробван по много начини. Още отначалото животът Му бе подложен на тежки изпитания, трудности и борби заради единствената цел — да развие изряден характер — съвършен пример за деца, младежи и възрастни. BKM 30.2
Децата и младежите често са поставени в неблагоприятна за християнски живот обстановка и те с охота отстъпват пред изкушенията, извинявайки се за греховното си поведение с неблагоприятното обкръжение. Христос избра уединението и чрез един запълнен с работа живот, в който ръцете Му винаги бяха заети, не само че не поканваше изкушението, но и се държеше далеч от обществото на хора с покваряващо влияние. Той вървеше по най-неравния път, по който някога дете или младеж ще бъде призован да мине. Не Му бе определен живот на охолство и леност. Родителите Му бяха бедни и се прехранваха от ежедневния си труд; затова животът на Христос бе живот на недоимък, себеотрицание и лишения. Той споделяше с родителите Си живота им на упорит труд. BKM 30.3