“И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Гал. 6:10). СВЛ 84.2
Христос е възложил на църквата Си особеното задължение да се грижи за нуждаещите се сред собствените й членове. Във всяка църква Той има Своите бедни. Те ще бъдат всякога между нас и Той възлага на църковните членове личната отговорност да се грижат за тях. СВЛ 84.3
Както членовете на едно истинско семейство се грижат един за друг, обслужват болните, подкрепят слабите, поучават незнаещите, наставляват неопитните, така и “своите по вяра” като семейство от вярващи трябва да се грижат за нуждаещите се и безпомощните. В никакъв случай не бива нехайно да ги отминават. СВЛ 84.4