Щастливи са родителите, чийто живот е вярно отражение на Божия, така че Неговите обещания и заповеди да будят у децата им благодарност и страхопочитание. Щастливи са родителите, чиято нежност, правдивост и благост представят нагледно пред децата им любовта, правдивостта и дълготърпението на Бога и възпитават в тях обич към Небесния Отец, упование и послушание, учат ги да ги обичат, да им се доверяват и да ги слушат. Родители, които се успели да дадат това на децата си, са ги надарили с най-скъпо-ценното съкровище, по-голямо от всички богатства през всички времена богатство с вечна трайност. СВЛ 165.2
Всяка майка има един възложен й от Бога дълг. “Вземи този син, тази дъщеря казва Той, и ги възпитай за Мене; дай им такъв характер, който да подобава на царски двор, за да могат да блестят в дворовете на Господа праз вечността.” СВЛ 165.3
Често майката мисли, че трудът й е съвсем безполезен. Другите понякога не подозират всичките й грижи и труд. Дните й отминават в ред дребни задължения, които изискват работа, самообладание, нежност, мъдрост и самопожертвувателна любов. И все пак тя не може да се похвали, че е извършила нещо кой знае какво. Грижила се е само за това всичко в дома да върви спокойно. Често, уморена и изчерпана, се е опитвала да разговаря благо с децата си, да ги занимава и развлича и да напътства малките крачета по правия път. Смята, че не е направила нищо, но не е така. Небесни ангели бдят над загрижената майка и отбелязват всички трудности, които е трябвало да понася ден след ден. Нейното име може да не се разнася из света, но то е записано в Книгата на живота. СВЛ 165.4