” Здравето на болните се възстановява чрез сътрудничество между Божественото и човешкото. ”
В лечителската си практика лекарят трябва да бъде сътрудник на Христос. Спасителят служеше както на душата, така и на тялото. Евангелието, което Той проповядваше, беше вест за духовен живот и физическо възстановяване. Избавлението от греха и лечението на болестта бяха тясно свързани. Същата служба е поверена и на християнския лекар. Той трябва да бъде свързан с Христос, за да може да помага и за телесните, и за духовните нужди на хората. За болните трябва да бъде вестител на милост, който да носи целебно средство за болното тяло и за болната от греха душа. СВЛ 40.1
Христос е най-главният в лекарската професия. Той стои като Главен Лекар до всеки богобоязлив лекар, който иска да облекчи страданията на хората. Едновременно с предписването на природосъобразните лечебни средства за облекчаване на телесните страдания лекарят трябва да насочва вниманието на пациента към Онзи, Който може да лекува болестите на душата и тялото. Христос извършва онова, за което лекарите могат само да Му помогнат. Тяхната задача е да подкрепят лечението, извършвано от природата, а Целителят е сам Бог. Целта на лекаря е да запази живота, а Христос дава живот. СВЛ 40.2