” И Той ги разпрати да благовестят царството Божие и да лекуват болни.”
Като изпрати дванадесетте Си ученици в тяхното първо мисионско пътуване, Христос им заповяда: “И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи! Болни изцелявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте! Даром сте приели, даром давайте!” (Матей 10:7, 8). СВЛ 55.1
Когато по-късно бяха изпратени седемдесетте, Той им поръча: “И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас” (Лука 10:8, 9). Присъствието и силата на Христос ги придружаваше и “седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас” (ст. 17). СВЛ 55.2
След Христовото възкресение делото бе продължено, повтаряха се същите сцени както през Неговата дейност. “Стичаше се в Ерусалим народ и от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха” (Деян. 5:16). СВЛ 55.3
И учениците “излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ, и потвърждаваше словото със знамения...” (Марк 16:20). “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина...; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град” (Деян. 8:5-8). СВЛ 55.4