Йоан 14:6 ПН 140.1
Когато описваше Своята земна мисия, Исус каза: “Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; прати Ме да проглася освобождение на пленниците, и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените, да проглася благоприятната Господна година” (Лука 4:18,19). ПН 140.2
Дали толкова сме приближени с Христа, че да представяме Неговото дело и да следваме Неговия пример? Работата на Исус придаваше характер на мисията Му, като изявяваше нейната божествена природа. Във всяка дума и действие Божият Син разкриваше Своето нежно състрадание, любов и милост. Най-бедните и простите не се бояха да пристъпват към Него. Той винаги забелязваше малките деца, а те бяха привличани от любовта на Спасителя. ПН 140.3
Думите на Исус бяха прости, но решителни. Той не подтисна нито една думичка от истината, но говореше с убедителна посветеност. А когато слушаха, отчаяните, унилите и съкрушените се приближаваха до Него, и душите им се изпълваха с надежда и кураж. Христос бе Князът на небето. Той никога не изрече нещо, което да причини болка на треперещата, чувствителна душа. С наскърбени очи Той гледаше тези, които Го отхвърлиха и омаловажиха словата Му: “И пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот” (Йоан 5:40). ПН 140.4
Христос е пътят, истината и животът. Той живя сред хората един себеотрицателен живот, утешаваше и насърчаваше всеки, който идваше при Него за утеха, защото всяка душа бе за Него скъпоценна. Исус винаги се държеше с божествено достойнство, но въпреки това бе готов да прояви нежното си състрадание към всеки един от Господното семейство. Той дойде, за да поведе човечеството, да даде на всички вярващи в Него силата да станат Божии синове и дъщери. Този е примерът, който трябва да следваме. Ако беше така, врагът на човека нямаше да има такъв голям дял от внимание и почитание, каквито получава днес от хората, изповядващи, че са Христови последователи, а всъщност следват сатанински измами. Бог изпрати Своя Син на света, та всички, които повярват в Него да не погинат, но да имат вечен живот. Христовите последователи трябва да показват пълна честност, правда и почтеност във всички дела. ПН 140.5
Нека искрено започнем работа чрез преобразяване и обръщане на характера. ПН 140.6
(Ръкопис No 53 от 11.05.1905 г. - “До седемдесет пъти по седем”.) ПН 140.7