Фил. 2:12,13 ПН 181.1
Говорете за Божиите благословения. Нека придадем на живота си възможно най-приятен облик. Koraтo другите започнат да оспорват, да критикуват, нека решим в себе си чрез мълчание или отклоняване на разговора в друга насока, да пресечем думите, които няма да бъдат изговаряни с разум и мъдрост. Трябва да продължим да очакваме от Господа в смирена молитва и моление, като правим всички усилия да опазим вратата на устните си така, щото да не изговорим несмислена дума, от която лъха неверие. ПН 181.2
Трябва да говорим с езика на вярата, да упражняваме в дело онези неща, за които сме молили Божията помощ, за да ги вършим. Така изработваме собственото си спасение - като се стремим да помогнем на изпадналите в беда чрез думи на вяра и дела на милост. Бог е Този, Който действа в нас да желаем и да вършим всичко по Неговото благоволение. Безграничното и ограниченото трябва да се обединят, за да се изпълни работата, която трябва да бъде извършена. Бог е обещал да ни даде сила, радост, бодрост и веселие в Спасителя. Когато пребъдваме в Него, тогава думите, които биха хвърлили сянка върху другите , остават премълчани. ПН 181.3
Да не забравяме - всеки има някакво тъмно петно в своя живот. Затова нека се стремим, доколкото е възможно, да носим бодрост и надежда в живота на другите. Помислете какво благословение ще бъде това за тях. От своя страна и те ще говорят думи на радост на другите, и така ще дарят сърцата им с лъчи светлина. Когато вършим тази работа, ще бъдем в състояние да разберем, че Бог чува нашите молитви, защото работим в съгласие с тях и изпълняваме задължението, което имаме пред Бога и пред себе си. Ще вършим своята работа с благодарни, изпълнени с молитва сърца и умове, защото с вяра ще се държим за обещанието: “Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите.” ПН 181.4
Да, ние ще получим отговори на молитвите си, защото Бог ще действа с неиз-мерима щедрост, която надминава и най-големите ни очаквания. Помислете тогава, какво скъпоценно свидетелство бихме дали за Бога, защото ще можем да кажем с псалмиста: “Чаках с търпение Господа; и Той се приклони към мене; и послуша вика ми, и изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта и постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми; тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа” (Пс. 40:1-4). ПН 181.5
(Писмо No 87 от 20.06.1900 г. до Едсън и Ема Вайт.) ПН 181.6