Гaл. 3:1 ПН 207.1
Изкуплението, което ни се даде чрез нашия Господ на Голготския кръст, трябваше да ни доведе до послушание на Божия закон и да направи възможно неговото пазене посредством правдата, която тази жертва ни вменява. ПН 207.2
Никое човешко дело, независимо от положението, което дадена личност заема, не може да се сравнява с величието на стореното за падналия човешки род. Залогът е така непостижимо голям и толкова важен. Тогава защо толкова малко хора обръщат внимание на това? Хората постъпват така, сякаш нямат нужда от спасението на душите си, от спечелването на небето и от избягването на пъкъла. Какво означава това? ПН 207.3
Апостолът казва: “О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?” (Гал. 3:1). Истината за апостол Павел е била толкова велика, толкова ясна и важна поради включените в нея вечни интереси, че той можеше да припише това упорито неверие и пренебрежение към спасението само на омагьосващата сила на Сатана. Нима днес няма също толкова души, омагьосани от сатанинските козни, небрежни в непокорството си към истината и не виждащи предимството на послушанието? Кой е мъдрият и кой - несмисления? Несмислени са онези, които не са потърсили Господа за помощ, за да престанат да престъпват светият Негов закон. ПН 207.4
Няма по-голяма мерзост за Бога от греха. Вместо да омаловажаваме Божия закон чрез непрекъснато упорство в греха, всяка истински обърната душа ще ходи в пътя на смиреното послушание на всички Божии заповеди. Тези души ще изследват Писанието, за да познаят и научат истината. Кой омагьосва нетърпеливия и престъпващия закона, така че те да изберат греха вместо послушанието? Това е силата на Сатана, която се приближи до първата двойка в Едем; това е измамната, омайваща сила на падналия ангел... ПН 207.5
Колко малко са тези, които говорят за великата себежертва на Исус, с която Той спаси грешника! Ако ние ценяхме тази любов, която Бог е проявил за спасението на душите ни, тогава животът ни би станал много по-възвишен с достойнствата и заслугите на Христа, защото без Неговата праведност и правда, човекът не е в състояние да прояви пълно послушание към Бога... ПН 207.6
Господ стори в снизхождението Си тази велика жертва, не за да превърне човешкия грях в добродетел, нито да стане грехът праведност. Бог извървя в Христа пътя, който всеки човек трябва да поеме, за да стигне до обръщането си. След това Господ прие кръщение, и когато излезе от водата, Той коленичи и възнесе такава молитва до Отца, каквато небето не беше чувало никога преди. ПН 207.7
(Из ръкопис No 25 от 14.07.1887 г. - “Особен род хора”.) ПН 207.8