Бит.5:24 ПН 227.1
Бог вече имаше църква, когато Адам, Ева и Авел приеха и поздравиха в радостта си благовестието, че Исус бе техният Спасител и Изкупител. Тези първи трима вярващи са разбирали в пълнота същата истина, която и ние споделяме напълно днес - обещанието за присъствието на Бога сред тях. Навсякъде, където Енох намереше един или двама готови да слушат вестта му, Исус идваше на същото място и се присъединяваше към тяхното поклонение. По времето на Енох сред нечестивите жители на земята се намираха и души, които вярваха в благовестието. Господ никога не бе оставял Своите малцина верни да бъдат лишени от Неговото присъствие, нито бе оставил света без свидетелство за Себе Си. ПН 227.2
В епохата, през която живя Енох, той прие задачата да бъде публичен учител за истината. Енох поучаваше в нея, живееше в истината, а характерът му бе в пълна хармония с величието и светостта на неговата мисия. Енох бе пророк, който говореше, движим от Святият Дух. Той бе светлина сред мрака на безнравствеността, един образец на човек, който ходи по Бога и е покорен на Божия закон - същия закон, на който Сатана отказа да се подчинява, който Адам престъпи и на който Авел се покоряваше, поради което бе убит. ПН 227.3
Сега Бог щеше да покаже на цялата Вселена неверността на обвиненията на Сатана, че за човека е невъзможно да спазва Божия закон. Бог щеше да изяви как човекът, въпреки че беше съгрешил, може да се свърже до такава степен с Бога, че да бъде един ум и един дух с Него и да представя на света истинския образ на Христа. Този свят човек бе избран от Бога да отхвърли нечестието на света и да свидетелства на същия паднал свят, че за човека е възможно да пази целия Божий закон... ПН 227.4
Енох не само посредничеше и се молеше, облечен във всеоръжието на бдителността, но от молитвите към Бога той премина към умоляване на човеците да се покаят. Божият човек не прикриваше истината с цел да спечели благоразположението на невярващите, защото така те щяха още повече да занемарят душите си. Неговата тясна връзка с Бога му даваше смелост да върши Господните дела. Енох ходеше по Бога и “беше засвидетелствано за Него, че е бил угоден на Бога”. Това е привилегия на всеки един вярващ днес. Това означава човек да пребъдва в Бога и Бог да направи обиталище в сърцето на слугата Си. “Аз в тях и Ти в Мене” - казва Исус. Да се ходи по Бога и да се вижда свидетелството Му, че пътищата, в които ходим, са угодни Богу, не е опитност, която трябва да свързваме единствено с имената на Енох, Илия, патриарсите, пророците, апостолите или мъчениците. Не само привилегия, но и дълг на всеки Христов последовател е да пази свято в сърцето си своя Господ, да Го носи през целия си живот и тогава наистина ще бъде едно изобилващо от плод дърво. ПН 227.5
(Ръкопис No 43 от 02.08.1900 г. - “Пророкът Енох “.) ПН 227.6