Фил. 3:20 ПН 360.1
Когато Христос се възнесе, протегнал ръце, за да благослови учениците, един облак от ангели Го прие и Го скри от техните погледи. Докато учениците гледаха напрегнали взор, за да уловят с последен поглед техния възнасящ се Господ два ангела от радостния небесен кортеж, застанаха до тях и ги запитаха: ,,Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойсе както Го видяхте да отива на небето ” /Деян. 1:11/ ПН 360.2
Учениците се изпълниха с голяма радост. Те многократно си припомняха думите на своя Учител от Неговите последни уроци, които са записани в 14-та, 15та, 16-та и 17-та глава от евангелието на Йоан. Всеки от учениците имаше да сподели нещо, особено по отношение на наставлението дадено в Йоан 14:1-3 ПН 360.3
Обещанието, че Той ще се завърне отново, а също и мисълта, че им оставя Своя мир, изпълваха сърцата им с радост... ПН 360.4
Сатана е превърнал хората в свои затворници и претендира, че те са негови поданици. Когато Христос видя, че няма човек, който да може да бъде посредник за човешкия род, тогава Сам Той влезе в жесток двубой със сатана. Единородният от Отца бе единственият, Който можеше да освободи падналите във властта на сатана поради греха на Адам. ПН 360.5
Божият Син даде на противника на правдата всяка възможност да изпита върху Него своето умение да изкушава. Защото врагът преди това бе изкушил небесни ангели, а после и първия Адам. Нашият праотец падна под греха и сатана вече мислеше, че би могъл да успее в желанието да си впримчи в клопките си и Христос, след като Той бе приел човешко естество. Цялото паднало множество бе очаквало този двубой като възможност да спечелят върховенство над Исус. Паднилите ангели жадуваха за най-малката възможност, при която да покажат враждата си против Бога. Когато смъртта затвори устните на Христос, сатана и ангелите му си помислиха, че са спечелили победата. ПН 360.6
Мисълта за товара на греха на целия свят изпълваше сърцето на Христа с неизразима болка и терзание. В този смъртен двубой, Божият Син можеше да разчита единствено на небесния Си Отец. Всичко това можеше да се получи само с вяра. Исус сам беше Откупът, дарът, даден за освобождението на пленниците. Със ПН 360.7
Своята десница Той донесе спасение на човешките чада, но каква страшна цена трябваше да плати за това!... ПН 360.8
Каква драма е представлявал този конфликт! Но в резултат от него на небесната вселена бе разкрита Божията правда. ПН 360.9
/Ръкопис 125 от 9.12.1901 - “Непроменимият Божий закон”./ ПН 360.10