Пс. 119:130 ПН 46.1
Колкото повече се чете Новия Завет толкова повече ще бъдат неговите поучения за вас. Никой не се изморява да чете прекрасните слова, защото те са като скъпоценни камъни за търсещия ум. Колкото по-задълбочено го изследваме, толкова по-прекрасна и богата става светлината, която той ни разкрива. Колкото повече изучаваме словото с простосърдечно доверие, толкова повече ще разбираме и виждаме пътят, по който трябва да достигнем в Божия рай. ПН 46.2
Нашият живот е онова, което получаваме от Христос чрез изучаване на Неговото слово. “В Него бе животът” - изначален невзет отникъде. Той бе изворът на живота. Ние получаваме живот от Спасителя, който живот Той взема обратно. Животът, дарен ни от Бога трябва да бъде изживян по най-добрият начин, защото като човешки представители ние сами формираме собствената си съдба. Трябва с мъдрост да избираме хората, с които се свързваме и които най-добре отговарят на нашите духовни и физически потребности, за да сме готови за бъдещата си странаНебесното царство. При избора си на кръга за общуване не бива да се поставяме под влияния, които по някакъв начин ще навредят на затвърждаването на чистите и правилни принципи, тъй като ни е необходима възможно най-голямата помощ, за да можем да развием характери подобни на Христос. ПН 46.3
Исус казва: “На онзи, който победи ще дам да седне с мен на моя престол, както Аз победих и стоя сега заедно с Отца Си на неговия престол” /Откр. 3:21/. Съществуват много изкушения, с които трябва да се преборим. Ако им се поддадем веднага ставаме губеща страна, а когато многократно преживяваме поражения у нас се формира навикът да вършим погрешното, а не правото. По такъв начин показваме, че сме избрали принципите и качествата на сатана вместо тези на Исус... ПН 46.4
Християнинът няма да даде своите чувства и любов на човек, който с действията си пренебрегва Исуса Христа и ежедневно разпъва Божия син, като Го излага на открит срам. Подобни хора показват с отношението си в говорене и дела, че нямат никакъв респект към Онзи, Който даде своя живот заради живота на човечеството, понасяйки бедността, изкушения, себеотрицание и саможертва. През целия си земен път Исус остана неразбран и неоценен, дори от най-близките в семейството си. ПН 46.5
Сатана непрекъснато внушаваше на Неговите братя, Йосифовите синове, да Го критикуват, защото Той бе толкова различен от тях. Христос отказваше и наймалкият компромис спрямо злото, защото никой не можеше да го убеди да приеме вършенето на грях, или да изопачи, дори в незабележима форма, “Писано е”. За него писанието лежеше като съкровище, скрито в сърцето и ума Му. Исус рядко укоряваше действията на братята си, но винаги им казваше думи, които идваха от Бога - “Писано е” ПН 46.6
/Из писмо 2 от 09.02.1896 г. - този ръкопис няма заглавие/ ПН 46.7