От дясната и от лявата страна на нагръдника имаше два големи блестящи камъка, известни като Урим и Тумим. Чрез тях се съобщаваше Божията воля на първосвещеника. Когато пред Господа се поставяха въпроси за разрешаване, сияние обкръжаваше скъпоценния камък отдясно в знак на Божественото съгласие или одобрение, а сянка затъмняваше камъка отляво в знак на несъгласие или отричане. ХвСс 18.1
Митрата на първосвещеника бе от бял ленен тюрбан, а към нея бе прикрепена със синя верижка златна плочица с надпис “Свят Господу”. Всичко свързано с облеклото и поведението на свещеника, трябваше да поразява погледа и да поражда чуство за Божията святост, за светостта на богослужението, което той извършва, и за чистотата, изисквана от идващите в неговото присъствие. ХвСс 18.2