1 (По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона; ББ1940 — Псалми 137:1
2 На върбите всред него Окачихме арфите си. ББ1940 — Псалми 137:2
3 Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни. ББ1940 — Псалми 137:3
4 Как да пеем песента Господна В чужда земя? ББ1940 — Псалми 137:4
5 Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!> ББ1940 — Псалми 137:5
6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие. ББ1940 — Псалми 137:6
7 Помни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му! ББ1940 — Псалми 137:7
8 Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам! ББ1940 — Псалми 137:8
9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца! ББ1940 — Псалми 137:9