Go to full page →

ПесенПесните 2 ББ1940 — ПесенПесните 2

1 Аз съм роза Саронова И долински крем. ББ1940 — ПесенПесните 2:1

2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите. ББ1940 — ПесенПесните 2:2

3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми. ББ1940 — ПесенПесните 2:3

4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов. ББ1940 — ПесенПесните 2:4

5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов. ББ1940 — ПесенПесните 2:5

6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща. ББ1940 — ПесенПесните 2:6

7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта <ми> преди да пожелае. ББ1940 — ПесенПесните 2:7

8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете. ББ1940 — ПесенПесните 2:8

9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките. ББ1940 — ПесенПесните 2:9

10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди; ББ1940 — ПесенПесните 2:10

11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си; ББ1940 — ПесенПесните 2:11

12 Цветята се явяват по земята, Времето на <птичето> пеене {Или: На резитбата.} пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя; ББ1940 — ПесенПесните 2:12

13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди. ББ1940 — ПесенПесните 2:13

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно. ББ1940 — ПесенПесните 2:14

15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят. ББ1940 — ПесенПесните 2:15

16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе <стадото си> между кремовете. ББ1940 — ПесенПесните 2:16

17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини. ББ1940 — ПесенПесните 2:17