ГЛАВА 55—ЕЗИЧЕСКИ ЗАГОВОРИ

(Тази глава е основана на Неемия 6 гл.)

Санавалат и неговите съучастници не се осмеляваха да започнат открита война с евреите, но не преставаха с все по-голяма злоба, тайно да се стремят да ги обезсърчават, объркват и нараняват. Стената около Ерусалим скоро щеше да бъде изцяло съградена. След това и след поставянето на портите израйлевите врагове нямаше да могат да влязат в града със сила. Затова ставаха все по-нетърпеливи за незабавното спиране на строителните работи. Накрая съставиха план, според който се надяваха да изведат Неемия от града и докато са с него, да го убият или затворят.ПЦ 216.5

Преструвайки се, че имат желание за компромис, те поискаха да разговарят с него и го поканиха в едно село, разположено в Оновото поле. Той обаче отказа, уведомен от Светия Дух за истинската им цел. “И пратих им човеци — пише Неемия — да кажат: Голяма работа върша и не мога да сляза; защо да се спира работата, като я оставя и сляза при вас?” Но изкусителите бяха настоятелни. Четири пъти изпращаха покана с подобно съдържание и всеки път получаваха същия отговор.ПЦ 216.6

Като разбраха, че планът им няма да успее, прибягнаха до още по-изкусна уловка. Санавалат изпрати до него вестител с отворено писмо, в което се казваше: “Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и според тия думи ти искаш да им станеш цар. Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно.”ПЦ 217.1

Ако този слух наистина бъдеше разпространен, това би причинило безпокойство, защото скоро щеше да стигне до царя, който не би се поколебал да предприеме най-жестоки мерки дори при най-малко подозрение. Но Неемия бе убеден, че писмото е изцяло фалшиво и целта му е да го уплаши и вкара в капан. Това убеждение бе подкрепено от факта, че писмото бе отворено, явно за да могат повече хора да го прочетат и да се стреснат.ПЦ 217.2

Той бързо изпрати отговор: “Няма такова нещо, каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си.” Познаваше сатанинските примки. Знаеше, че тези опити се правят, за да отслабят ръцете на строителите и да попречат на работата им.ПЦ 217.3

Сатана бе побеждаван многократно. С най-голямата си злоба и коварство сега той постави още по-фин и опасен капан за Божия служител. Санавалат и съдружниците му наеха хора, твърдящи че са приятели на Неемия, които да му дадат лош съвет, все едно даден от Господа. Главният изпълнител на това нечестно дело бе Семая, човек, уважаван от Неемия. Той се затвори в стая близо до светилището, сякаш се страхуваше, че животът му е в опасност. По това време храмът бе защитен от стени и порти, но градските врати още не бяха поставени. Показвайки голяма загриженост за сигурността на Неемия, Семая го посъветва да се скрие в храма. “Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият.”ПЦ 217.4

Послушаше ли коварния съвет, Неемия щеше да пожертва вярата си в Бога и в очите на народа би станал презрян страхливец. Като се има предвид предприетата от него важна работа и доверието в Божията сила, което твърдеше, че има, щеше да бъде съвсем непоследователно от негова страна да се крие от страх. Хората биха се уплашили, всеки би се погрижил за собствената си сигурност и градът би останал незащитен и би паднал в ръцете на неприятелите. Едно необмислено негово действие би било отказване от всичко постигнато до този момент.ПЦ 217.5

Не след дълго Неемия разбра целите на съветника. “И познах, че ето, Бог не бе го пратил, но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили. С тая цел бе подкупен, да се уплаша, та да направя така и да съгреша, и те да имат причина да злословят, за да ме укорят.”ПЦ 217.6

Нечестният съвет на Семея бе подкрепен и от други хора с добра репутация, които макар и да твърдяха, че са Неемиеви приятели, тайно се бяха съюзили с неговите врагове. Коварните им планове обаче останаха напразни. Неемия смело отговори: “Човек като мене бива ли да бяга? И кой човек като мене би влязъл в храма, за да избави живота си? Не ща да вляза.”ПЦ 217.7

Въпреки тайните и явни заговори на враговете работата по строежа напредваше бързо и след по-малко от два месеца след завръщането на Неемия в Ерусалим градът бе опасан от защитни стени, а строителите можеха да ходят по тях и да гледат отгоре своите победени и учудени врагове. “И когато чуха това всичките ни неприятели — пише Неемия, — тогава всичките езичници около нас се уплашиха и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог.”ПЦ 217.8

Но дори това доказателство за намесата на Бога не бе достатъчно да спре недоволството, бунтарството и предателството на израилтяните. “При това в ония дни юдовите благородници пращаха често писма до Товия и писма от Товия дохождаха до тях. Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат привързани, понеже бе зет на Сехания...” Тук се виждат лошите резултати от смесените бракове с идолопоклонници. Едно семейство от Юда бе свързано с Божиите врагове и тази връзка се превърна в капан. Много други бяха направили същото. Тези хора, също като смесеното множество, излязло заедно с Израил от Египет, бяха източник на непрекъснати неприятности. Те не бяха изцяло посветени на службата за Бога и когато Божието дело изискваше жертва, бяха готови да нарушат тържествената си клетва за сътрудничество и подкрепа.ПЦ 218.1

Някои от най-усърдните заговорници срещу евреите сега изразиха желание да станат приятели с тях. Юдовите благородници, оплетени в езически бракове и поддържащи предателска кореспонденция с Товия, комуто бяха дали клетва да служат, сега го представяха като способен и далновиден човек, чиято съюзническа помощ би била от голяма полза за евреите. В същото време му предаваха плановете и действията на Неемия. Така делото на Божия народ бе открито пред атаките на враговете и се създаваше възможност думите и делата на Неемия да бъдат тълкувани превратно и да се пречи на работата му.ПЦ 218.2

Когато бедните и потиснатите се бяха обърнали към Неемия с молбата да бъдат премахнати несправедливостите, той бе застанал смело в тяхна защита и бе накарал злосторниците да отнемат лежащия върху тях укор. Но властта, която бе упражнил в полза на потиснатите си сънародници, не пожела да упражни в своя полза. Някои посрещнаха усилията му с неблагодарност и предателство, но той не се възползва от властта си да накаже предателите. Спокойно и всеотдайно продължи да работи за благото на хората и не отслаби нито усилията си, нито грижата си към тях.ПЦ 218.3

Сатанинските атаки винаги са насочени срещу онези, които се стремят да работят за напредъка на Божието дело. Макар и често побеждаван, Сатана подновява нападенията си с нова сила, използвайки неопитвани досега средства. Но най-страшни са скришните действия на твърдящите, че са приятели на Божието дело. Откритото противопоставяне може да бъде жестоко и рисковано, но при него има много по-малко опасности за Божието дело, отколкото в тайната враждебност на хора, изповядващи, че служат на Бога, а в сърцата си са служители на Сатана. Те имат удобен случай да дадат благоприятни възможности в ръцете на онези, които ще използват тяхното познание, за да попречат на Божието дело и да навредят на Неговите служители.ПЦ 218.4

Всяка уловка, която князът на тъмнината може да изнамери, ще бъде използвана с цел да се подведат Божиите служители към някаква форма на сътрудничество със сатанинските посредници. С много молби ще се правят опити те да бъдат отклонени от задълженията, но подобно на Неемия трябва твърдо да отговарят: “Голяма работа върша и не мога да сляза.” Божиите работници могат уверено да продължават да работят и действията им да опровергават лъжите, които злобата на другите използва против тях. Нито за момент не бива да отслабват своята бдителност, защото враговете непрестанно ги следват по петите им. Винаги трябва да се молят на Бога и да поставят “стражи да пазят против тях денем и нощем” (Неем. 4:9).ПЦ 218.5

Колкото повече наближава краят, с толкова по-особена сила ще действат сатанинските изкушения върху Божиите работници. Сатана ще използва като посредници хора, за да се присмива и да обвинява тези, които “строят стената”. Но ако строителите слязат долу, за да посрещнат атаките на враговете, това само би забавило работата. Истината е по-силна от заблудата и правдата ще победи нечестието.ПЦ 218.6

Не бива също така да допускат враговете им да спечелват тяхното приятелство и симпатия и по този начин да ги отклоняват от задълженията им. Онзи, който с необмислено действие изложи на укор Божието дело или отслаби ръцете на съслужителите си, поставя неизличимо петно върху характера си и прегражда пътя за по-нататъшното си служене.ПЦ 219.1

“Които отстъпват от закона, хвалят нечестивите” (Пр. 28:4). Когато хората, които се свързват със света, а твърдят, че са много чисти, пледират за съюз с винаги противопоставящите се на делото на истината, трябва да се страхуваме от тях и да ги избягваме така решително, както правеше Неемия. Такива съюзи се подклаждат от врага на всяко добро. Това е говор на лицемери и днес трябва да реагираме против тях така решително, както Неемия правеше в миналото. Необходимо е твърдо да се противим на всяко влияние, способно да разклати вярата на Божиите люде в направляващата сила на Бога.ПЦ 219.2

В несломимото посвещение на Неемия на Божието дело и в по-слабото му доверие в Бога се крие причината за неуспеха на неговите врагове да го въвлекат в своите планове. Ленивата душа става лесна плячка на изкушенията. Злото не може да си намери място в живот, който има благородна цел и всепоглъщаща задача. Вярата на непрестанно вървящия напред човек не отслабва, защото навсякъде и във всичко вижда Безкрайната Любов, действаща за постигане на добрата Божия цел. Истинските Господни служители работят решително, защото винаги се уповават на трона на благодатта.ПЦ 219.3

Бог е дал Божествена помощ за всички спешни случаи, за които нашите човешки възможности са недостатъчни. Той дава Светия Дух, за да помогне във всяко трудно обстоятелство, да подсили нашата надежда и увереност, да просветли умовете ни и да очисти сърцата ни. Той дава възможности и отваря затворени врати. Ако людете Му наблюдават знаците на Неговото провидение и са готови да си сътрудничат с Него, ще станат свидетели на велики резултати.ПЦ 219.4