Нека да размислим над думите, които Христос изговаря в стаичката през нощта преди разпятието Си. Часът на Неговото изпитание наближава и Той се опитва да утеши учениците Си, които ще бъдат тежко изкушени и изпитани. СВЛ 186.2
Той се обръща към тях с думите: “Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа; защото отивам да ви приготвя място...” СВЛ 186.3
“Тома Му казва: “Господи, не знаем къде отиваш, а как да знаем пътя?” Исус му каза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.” СВЛ 186.4
“Филип му казва: “Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е!” Исус му казва: “Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела”(Йоан 14:1-10). СВЛ 186.5
Учениците още не разбират Христовите думи относно Неговото отношение към Бога. Много от Неговите учения са им още неясни, а Христос иска те да имат по-ясно, по-определено познание за Бога. Казва им: “Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца (Йоан 16:25). СВЛ 186.6
Когато на Петдесетница над тях се излива Светият Дух, те разбират по-добре истините, които Христос им е говорил чрез притчи. Много учения, които дотогава са за тях тайна, им стават съвсем понятни. Но дори и тогава учениците не получават цялостното изпълнение на Христовото пророчество. Получават толкова познание за Бога, колкото могат да понесат; а цялото изпълнение на пророчеството, че Христос ще им покаже ясно Отца, ще дойде по-късно. Така е и днес. Имаме само частично, несъвършено познание за Бога. Когато борбата бъде завършена и Синът Човешки изповяда пред Отца Своите верни служители, които в един пълен с грях свят са свидетелствали вярно за Него, те ще разберат по-ясно всичко, което сега е все още тайна. СВЛ 186.7
Христос взима със Себе Си на небето Своето прославено човешко естество. На всички, които Го приемат, дава власт да станат Божии чеда, за да може Бог в края да ги приеме като Свои и да живеят с Него през вечността. Ако през този живот Му бъдат верни, в края “ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им” (Откр. 22:4). И какво представлява небесното царство, ако не да видят Бога? Каква по-голяма радост би могло да има за един грешник, спасен чрез Христовата благодат, от тази, да гледа Божието лице и да смята Бога за Баща? СВЛ 186.8
Свидетелството на Писанието
Писанието ни показва ясно родството между Бога и Христос, а също и личността и индивидуалността на всеки от Тях. СВЛ 186.9
“Бог, Който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори нам чрез Сина... Който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши чрез Себе Си очищение на греховете, седна отдясно на Величието нависоко и стана толкова погорен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното. Защото кому от ангелите е рекъл Бог някога: “Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих!” И пак: “Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син!” (Евреи 1:1-5). СВЛ 186.10
Личността на Отца и на Сина, както и единството, което съществува между Тях, са изявени в 17-та глава на Евангелието от Йоан, в молитвата на Христос за учениците: “И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение; да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти Си Ме пратил!” (Йоан 17:20, 21). СВЛ 187.1
Единството, което съществува между Христос и учениците Му, не нарушава индивидуалността на никого от тях. Те са едно в своите намерения, в дух и характер, но не са една личност. По този начин са едно с Бога и с Христос. СВЛ 187.2