Христос приема човешки вид и идва, за да бъде едно с човечеството и в същото време да изяви Своя Небесен Баща на грешните хора. Само Този, Който отначало е бил в присъствието на Отец, Който е бил изявеният образ на невидимия Бог, е единственият, Който може да разкрие на човечеството характера на Божеството. Той се уподобява във всичко на Своите братя, става плът, каквато сме ние. Огладнява, ожаднява и се изморява. Поддържа се чрез храна и се подкрепя чрез сън. Споделя участта на човечеството и все пак си остава неопетнен Божи Син. Той е чужденец и странник на земята в света, но не от света. Изкушаван е и изпитван, както мъже и жени днес са изкушавани и изпитвани, но въпреки това живее един безгрешен живот. Нежен, съчувстващ, състрадателен, винаги загрижен за другите, Той представя Божия характер и през цялото време е отдаден на службата за Бога и за хората. СВЛ 187.3
“Господ Ме е помазал каза Той да благовествам на кротките, пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася освобождение на пленниците” (Исая 61:1). “... и проглеждане на слепите” (Лука 4:18). “... да проглася годината на благоволението Господно... и да утеша всичките наскърбени” (Исая 61:2). СВЛ 187.4
“Обичайте неприятелите си ни заръчва Той и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата” (Матей 3:44, 45). “Защото Той е благ към неблагодарните и злите” (Лука 6:35). “Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). “Бъдете прочее милосърдни, както и Отец ваш е милосърден” (Лука 6:36). “Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, така щото да отправи нозете ни в пътя на мира” (Лука 1:78, 79). СВЛ 187.5