Най-голямата опасност за човека е личната самоизмама, подхранването на егоизма, което води до отделяне от Бога, от Източника на неговата сила. Ако нашите природни наклонности не са сред одобряваните от Божия Дух, те носят в себе си семето на морална смърт. Ако не влезем в жива връзка с Бога, не можем да устоим на лошите влечения на егоизма, себелюбието и изкушението да грешим. СВЛ 203.2
Но за да получим помощ от Христос, трябва да осъзнаем към какво се стремим. Трябва добре да се опознаем. Христос може да спаси само онзи, който съзнава, че е грешник. Само когато проумеем пълната си безпомощност и се откажем от упованието в себе си, ще можем да получим божествена сила СВЛ 203.3
Отказът от упование в себе си е нужен не само в началото на християнския живот. Този отказ трябва да се подновява при всяка крачка напред по пътя към небето. Всичките ни добри дела зависят от Силата, намираща се извън нас; затова сърцето трябва да е непрекъснато устремено към Бога, постоянно и сериозно да се изповядва грехът и да се смирява душата пред Господа. Ние сме заобиколени от опасности; и сме сигурни само когато чувстваме собствената си слабост и се държим здраво за своя Спасител с ръката на вярата. СВЛ 203.4