Трябва да се отдръпваме от хилядите неща, които могат да отклонят вниманието ни. Някои неща, които ангажират много от нашите време и старания, но от които няма никаква полза. Най-висшите интереси изискват цялото ни внимание и енергия, а те често биват посвещавани на сравнително маловажни неща. СВЛ 203.5
Приемането на нови теории само по себе си не дава нов живот на душата. Дори научаването на действително важни факти и теории е от малко значение, ако не носи практическа полза. Трябва да се чувстваме отговорни за осигуряването на храна за душата си, която укрепва духа. СВЛ 203.6
“Да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума... Ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога... Тогава ще разбереш правда, правосъдие, правдивост, да, и всеки добър път. Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти, разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля” (Пр. 2:2-11). СВЛ 203.7
Въпросът, който трябва сериозно да си изясним, е: Що е истина истината, с която трябва да се съобразяваме, която трябва да бъде пазена, обичана, зачитана и следвана? Посветилите се на науката са претърпявали поражения и са бивали обезсърчавани в старанията си да изследват Бога. Онова, което е необходимо за тях днес, е да изследват истината, чрез която ще бъдат в състояние да спечелят спасението на душите си. СВЛ 203.8
“Какво мислите за Христос?” е най-важният въпрос. Приемате ли го вие за свой личен Спасител? На всички, които Го приемат, Той дава сила да станат синове на Бога. СВЛ 203.9
Христос е разкрил на учениците Си Бога по начин, който е оставил особен отпечатък в сърцата им. Той би желал същото да се получи и в нашите сърца. За мнозина животворната сила на Христовия пример се е отдалечила съвсем, тъй като се занимават твърде много с човешки теории. Те са заличили в съзнанието си примера на смирения, самопожертвователния Исус. Онова, от което се нуждаят, е да Го видят. Нуждаем се всекидневно от ново и ново откровение на Неговото присъствие. Трябва да следваме по-точно Неговия пример на себеотрицание и посвещение. СВЛ 203.10
Нуждаем се и от опитността на ап. Павел, когато пише: “Съразпнах се с Христос, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20). СВЛ 204.1
Познанието за Бога и за Исус Христос, което се изявява в характера, е извисяване, надминаващо всичко ценно на небето и на земята. Това е най-висшето образование. То е ключът, отварящ портите на Небесния град. Божието желание е всички, които приемат Христос, да притежават това познание. СВЛ 204.2