Mam. 7:2 ПН 214.1
Миналата нощ беше почти безсънна за мен. Пред очите ми се редуваха една след друга картини и сцени на откровение. В една от тях ми бе представен съвет, на който присъстваха няколко души. Един от присъстващите стана и започна да критикува друг от своите братя. Вгледах се в дрехите на говорещия и видях че те са нечисти. ПН 214.2
След това стана втори човек и започна да се оплаква от един свой брат и съработник. Неговите дрехи бяха други по вид, но и те представляваха неприятна гледка. Така ставаха един, втори, трети и изричаха обвинения и осъждение спрямо поведението на своите братя. Всеки имаше да сподели някаква тревога и да посочи някаква грешка у събратята си. Всички сочеха недостатъците на християни, които се опитваха да направят нещо в нашия свят. Те непрекъснато повтаряха, че някои братя били занемарили това или онова, или това нещо, или онова нещо и т. н. ПН 214.3
В това събрание нямаше никакъв ред, нито каквото и да било уважение. В желанието си да накарат другите да ги слушат, говорителите се струпваха на куп, докато в същото време останалите още говореха. Надаваха се силни гласове, които се опитваха да надвикат шума и бъркотията... ПН 214.4
След като мнозина бяха говорили, се появи Един човек с власт. Той повтори думите: “Не съдете, за да не бъдете съдени.” (Мат. 7:1)... Сам Христос присъстваше на това събрание. Лицето Му изразяваше болка, докато пред Него се изреждаха различни оратори в неприлични дрехи, които надълго и нашироко говореха за грешките на църковните членове. ПН 214.5
Най-сетне небесният Посетител се изправи. Критикуващите оратори бяха така напрегнати и разгорещени, че с неохота Му дадоха възможност да говори. Властният говорител заяви, че духът на критичност, на съдене един друг, е слабост в днешната църква. Говорят се неща, които никога не бива да бъдат изричани. ПН 214.6
Всеки, който с думи поставя препънка и препятствие в пътя на брата си християнин ще бъде отговорен лично пред Бога за това. ПН 214.7
С тържествена сериозност небесният Оратор заяви: “Църквата се състои от много умове и мнения, и всеки от тях е носител на индивидуалността на притежателя си. Аз дадох живота Си, за да могат човешките чада с Божия благодат да станат едно цяло в разкриването на съвършения образец на Моя характер пред света, без да губят своята индивидуалност. Никой няма право да унищожава и подронва неповторимостта на друг човешки ум, като изрича думи на неодобрение, критичност и осъждане. ПН 214.8
(Ръкопис No 109 от 21.07.1906 г. - “Любов към Бога и човека ”) ПН 214.9