Не Съдете, 21-ти юли

Mam. 7:2ПН 214.1

Миналата нощ беше почти безсънна за мен. Пред очите ми се редуваха една след друга картини и сцени на откровение. В една от тях ми бе представен съвет, на който присъстваха няколко души. Един от присъстващите стана и започна да критикува друг от своите братя. Вгледах се в дрехите на говорещия и видях че те са нечисти.ПН 214.2

След това стана втори човек и започна да се оплаква от един свой брат и съработник. Неговите дрехи бяха други по вид, но и те представляваха неприятна гледка. Така ставаха един, втори, трети и изричаха обвинения и осъждение спрямо поведението на своите братя. Всеки имаше да сподели някаква тревога и да посочи някаква грешка у събратята си. Всички сочеха недостатъците на християни, които се опитваха да направят нещо в нашия свят. Те непрекъснато повтаряха, че някои братя били занемарили това или онова, или това нещо, или онова нещо и т. н.ПН 214.3

В това събрание нямаше никакъв ред, нито каквото и да било уважение. В желанието си да накарат другите да ги слушат, говорителите се струпваха на куп, докато в същото време останалите още говореха. Надаваха се силни гласове, които се опитваха да надвикат шума и бъркотията...ПН 214.4

След като мнозина бяха говорили, се появи Един човек с власт. Той повтори думите: “Не съдете, за да не бъдете съдени.” (Мат. 7:1)... Сам Христос присъстваше на това събрание. Лицето Му изразяваше болка, докато пред Него се изреждаха различни оратори в неприлични дрехи, които надълго и нашироко говореха за грешките на църковните членове.ПН 214.5

Най-сетне небесният Посетител се изправи. Критикуващите оратори бяха така напрегнати и разгорещени, че с неохота Му дадоха възможност да говори. Властният говорител заяви, че духът на критичност, на съдене един друг, е слабост в днешната църква. Говорят се неща, които никога не бива да бъдат изричани.ПН 214.6

Всеки, който с думи поставя препънка и препятствие в пътя на брата си християнин ще бъде отговорен лично пред Бога за това.ПН 214.7

С тържествена сериозност небесният Оратор заяви: “Църквата се състои от много умове и мнения, и всеки от тях е носител на индивидуалността на притежателя си. Аз дадох живота Си, за да могат човешките чада с Божия благодат да станат едно цяло в разкриването на съвършения образец на Моя характер пред света, без да губят своята индивидуалност. Никой няма право да унищожава и подронва неповторимостта на друг човешки ум, като изрича думи на неодобрение, критичност и осъждане.ПН 214.8

(Ръкопис No 109 от 21.07.1906 г. - “Любов към Бога и човека ”)ПН 214.9