молитва в часовете на нощта, 2-ри декември

Пс. 17:3ПН 353.1

Изминалата нощ /на 1-ви декември/ преживях една силна опитност. Намирах се сред събрание, където имаше много хора; голяма част от тях бяха варващи, а по-малката група бе от невярващи. После това събрание се раздели на няколко по-малки групи. Чувствах особената тежест на възложената ми вест, затова се бях обърнала към някои от присъстващите, които се намираха под изкушенията на врага. Тези души хранеха в себе си идеи, без здрава основа, които щяха да ги доведат до състоянието да се отрекат от истината. Времето, в което живеем е период на страшни изкушения идващи от заблудени чувства и от внушенията на прелъстителни духове, които ни подтикват да се свържем със злите ангели и да представим тези чувства и внушения като самата истина. Видях как сред събраните имаше дълбок интерес за изследване на писанията.ПН 353.2

Усетих силен подтик към молитва, а опасността надвиснала над тези души тежеше като огромен товар върху мен. Излях теготата на душата си пред Господа, молех Го най-горещо да сломи силата на врага и да ни освободи, да премахне оковите на заблудата от умовете на изкушаваните възлюбени мои братя, и да направи светлината на скъпоценната истина да изгрее сред нравствения мрак. Аз представих молитвата си пред Господа и помолих за Неговата намеса, за да помогне на Своя народ като възвеличи истината пред очите ни, така че и тези, които бяха неосведомени, да не останат измамени в този период на голяма опасност. Молех Господа за Неговата намеса и помощ според голямото богатство на благодатта Му молех Го да работи за нас и да отговори на молитвите ни за прослава на името си.ПН 353.3

Въздигах молитвите си все по-високо и по-високо, като молех Бога да отговори на горещите ни молби и да разкрие святата си истина в цялото й достойнство, красота и спасителна благодат. Тъй като Бог толкова често бе изявявал Своята неповторима любов и власт и показвал истината в непоклатимата и сила и авторитет... аз Го молех отново да изяви чистата истина в нейната пълнота и святост и почувствах, че Той даде обещанието Си. Победата дойде при нас и аз се събудих като плачех с глас от радост, че Бог бе ни подарил благодатта Си, Своята истина и спасение. Научих от близките си, че в съня си съм се молила на глас.ПН 353.4

Скъпоценната благост и любов, които Бог прояви към мен, ми дадоха утеха, сила и радост. Чувствах, че имам нов източник на надежда и насърчение, че за душите бе извършено едно избавление... Словото Божие ще се утвърди до века.ПН 353.5

/Ръкопис 177 от 2.12.1903 г. - Дневник - декември 1903./ПН 353.6