Изкоренете Превелите От Своята Градинa, 18-ти декември

2 Кор. 13:5ПН 369.1

Да се говори Божието слово с верност е дело от най-голямо значение. То, обаче, е съвсем различно от непрекъснатото порицаване, зломислие и разделянето един от друг. Съденето и поправлението чрез съвет са две различни неща. Бог е възложил на служителите си да поправят с любов онези, които грешат, но е забранил и отхвърлил безсмисленото съдене, което се среща толкова често сред вярващите в истината...ПН 369.2

Всички, които работят за Бога нека отмахнат от себе си всякакъв вид остра критика и нека се приближават един към друг, за да постигнат единство. Затова всички трябва да изучават поученията на Господа в това отношение. Христос желае Неговите войни да стоят рамо до рамо, обединени в борбата за делото на кръста. Исус иска единството между Неговите ученици да бъде същото както единството между Него и Отца. Тези, които са почувствали освещаващата сила на Святия Дух ще слушат уроците на Божествения Наставник и ще покажат своята честност, като направят всичко по силите си, за да работят в единение с техните братя...ПН 369.3

Именно онзи, който има всяко основание да се съмнява в собствените си принципи, проявява най-остър интерес към грешките на другите. Ако в нашия християнски живот нямаше толкова недостатъци, не бихме имали толкова подозрения към своите братя. Този, когото съвестта му го изобличава, винаги с лекота съди другите. Затова нека всеки трепери и се бои от себе си. Нека първо сеПН 369.4

погрижи собственото мусърце да бъде в изправни отношения с Бога. Нека изкорени плевелите от собствената си градина - тази работа ще го накара да бъде винаги достатъчно зает. Ако християнинът върши с верност тази работа на изкореняването, той няма да има време да търси и намира недостатъци в градината на другите. Вместо да съдим другите, нека съдим себе си. Нека гледаме да бъдем сред тези, които са “избрани по предузнанието на Бога Отца, чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта на Исуса Христа ” /1 Петрово 1:2/. ,,Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо от сърце” /стих22/.ПН 369.5

Бог ни е поставил в този свят в съдружие един с друг. Затова нека ходим заедно в пътя на любовта и посветим силите си на работата за спасение на души. Когато служим на Бога по този начин, в свято общуване, ще докажем, че сме Негови съработници.ПН 369.6

/Ръкопис 75 “А” от 18.12.1900“Не съдете”./ПН 369.7