Неизмеримата Христова Любов, 26-ти юни

Рим. 8:38,39ПН 187.1

Поради нашата вина Христос би могъл да се отличи от нас. Но вместо да стори това, Той слезе на земята и обитаваше сред човеците, изпълнен със съвършенството на Божеството, за да бъде един като нас, и за да можем чрез благодатта Му да придобием пълнотата на Неговия характер. Като понесе смърт на срам и страдания, Исус изплати дълга на човека. Вижте само каква саможертвена любов е това! Той дойде от най-превъзходната висина на величието, като облече божествеността Си с човешко естество и след това, стъпка по стъпка, слезе до възможния предел на смирението. Няма мярка, която да покаже дълбините на тази любов. Христос ни показа колко много може да обича Бог, колко страдания може да понесе Изкупителят ни, за да ни осигури пълно възстановяване на онова, което грехът погуби. Исус иска Неговите чада да разкриват характера Му, да разнасят Неговото влияние, за да могат и други души да бъдат привлечени към единство с Неговия дух. Христос, на-шият Спасител, в Който обитаваше пълното съвършенство, стана грях за падналото човечество. Той не познаваше греха от вършенето на грях, но понесе ужасния товар на вината заради целия свят. Той стана умилостивение за нас, така щото всички, които Го приемат, да станат Божии чада. Кръстът бе издигнат за да спаси човека. Издигнатият на кръста Христос, стана средството, изнамерено от небето за пробуж-дане в разкаяната душа на чувството за противността на греха. Чрез кръста Христос се стреми да привлече всички към Себе Си. Той умря като единствена надежда за спасение на онези, които поради греха тънеха в скръбта на неговите последствия. Чрез службата на Святият Дух, на човека трябваше да се даде един нов принцип на духовен и умствен простор, за да може той, въоръжен с това посредничество, да се свърже с Бога и да стане едно с Него.ПН 187.2

За да разруши бариерите, поставени от Сатана между Бога и човека, Христос направи пълна и съвършена жертва и с нея разкри безпримерно себеотрицание. Той изяви пред света удивителното проявление на Бога, живеещ в човешка плът, жертващ Себе Си за спасението на падналата човешка раса. Каква пречудна любов! Когато се размисля за нея, аз плача при мисълта, че тъй много са ония, които са се затворили в черупката на себелюбието...ПН 187.3

Удивлявам се как наричащите себе си християни не схващат същността на бо-жествените източници; те не виждат кръста Христов като посредник за милост и прошка, като средство за привличането на гордото себелюбиво човешко сърце към пряка връзка със Святия Дух, за да могат небесните съкровища да се влеят в ума, и човекът да се украси с великолепието на духовната благодат, така щото да се пре-върне във възхвала на Христа за всички, които още не Го познават.ПН 187.4

(Ръкопис No 91 от 26.06.1902 г. - “Христовата жертва заради нас “.)ПН 187.5