Работата Е Възложена На Нас, 27-ти март

Дeян. 1:8ПН 93.1

Когато издъхвайки на кръста Исус извика: “Свърши се”, завесата на храма се раздра от горе до долу. Еврейската церемониална служба на жертвоприношения вече бе излишна. Символът и образецът се сляха в едно, в личността на Онзи, за Когото говореха и сочеха всички жертви. Бе отворен един нов, жив път - път, по който юдеинът и езичникът, свободният и робът можеха да пристъпят към Бога и да намерят опрощение и мир.ПН 93.2

Христос трябва да бъде възвишаван като Спасител на света. Той е Божието жертвено Агне, Което отнема греховете на света. “Но ще приемете сила” - обеща Изкупителят - “когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята” (Деян 1:8). Последното деяние на Христа преди да се възнесе от този свят бе да въз-ложи на Своите посланици да тръгнат по земята и да разнасят истината. Последните Му думи към учениците вложиха в умовете им мисълта, че те са пазителите на небесната вест към човечеството. Послушни на заповедта на Спасителя, те веднага се върнаха в Ерусалим и там очакваха обещаното изливане на Святия Дух. Помагаха им небесни ангели, които придаваха сила на посланието, прогласявано от учениците. Святият Дух даваше резултатност на мисионските им усилия и при един случай се кръстиха три хиляди души в един ден. Към учениците на Христа се присъедини и Павел - злият гонител на Църквата, обърнат в ревностен проповедник на вярата от чудотворната сила на Христа. По особен начин, на него бе поверена работата по разгласяването на спасителната вест сред езичниците.ПН 93.3

На Йоан, заточен заради вярното си свидетелстване за Христа на остров Патмос, бе дадена небесна светлина, която трябваше да ръководи църквата. В затворническото си усамотение Йоан видя още по-ясно от всякога славата на Изкупителя, а така също и събитията в края на земната история. Апостолът съзря милостта, нежността и любовта на Бога, съчетани с Неговата святост, правда и сила. В даденото му откровение, любимият ученик на Христа видя как грешниците намират един любящ Баща в Онзи, от Когото техните грехове ги караха да се страхуват. Милостта и истината се сляха в едно, правдата и мирът се прегърнаха. Сега вместо да бягаме от Бога поради греховете си, ние тичаме към Неговите разтворени обятия, за да намерим закрила и прошка. Небесният престол, който в неверието ни за нас е представлявал място, всяващо страх, сега, когато сме покаяни, е вече наше прибежище.ПН 93.4

(Ръкопис No.38 от 27.03.1905 г. - “Насърчете се “.)ПН 93.5