... И Ме Посетихте, 24-ти юни

Евр. 13:3ПН 185.1

Вчера говорих пред затворниците от затвора близо до Салем, щата Орегон, къ-дето бях поканена. Сестра Джордън, една изключително сърдечна наша вярваща ме взе в своя файтон... Бях изненадана, когато намерих толкова чудесна компания от интелигентни хора. О, това е толкова тъжно. Толкова много млади мъже, по-млади и от нашите синове, толкова умни, и с такива перспективи и възможности. Не би казал, че това са затворници, докато не се вгледаш в странните им облекла. Въпреки всичко, те бяха толкова чисти и прегледни. Във външния им вид нямаше нищо отблъскващо.ПН 185.2

Директорът на затвора ни покани първи, след това се чу звънец, тежките железни резета изскърцаха, вратите шумно се отвориха и от килиите се изсипаха сто и петдесет затворници. След това всички бяхме заключени заедно - затворниците, директора на затвора, съпругата му, сестра Джордън, брат и сестра Картър, и аз. Имаше хармониум. Изпълнителят бе млад мъж, отличен музикант с обещаваща дарба - но, колко тъжно - той имаше тежка присъда!ПН 185.3

Те слушаха с най-съсредоточено внимание, докато аз говорех върху думите от 1 Йоаново 3:1: “Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада. ” След това им представих греха на Адам, неговото падение и Божия дар, който из-купваше престъплението на Адам; - говорих им за изявената в Христовата жертва любов, чрез която човекът получи спасение от греха и смъртта. Говорих подробно върху изкушенията, които Христос понесе в пустинята заради човека, посочих им как всеки може да победи примките на изкушението, когато напълно уповава на Христа.ПН 185.4

Спрях се накратко и върху естеството на греха, посочих, че грехът е престъпване на закона; и как, чрез покаяние пред Бога и вяра в Исуса Христа, грешникът може да бъде спасен с пълно и безвъзмездно спасение. Но грешникът не може да бъде спасен от достойната кръв на Христа, докато продължава да престъпва закона на небесния Бог Отец... Христос умря, за да свидетелства пред грешника, че за него няма надежда, докато продължава да греши. Той, грешникът, може да се надява на опрощение чрез Христовата кръв само когато е покорен на Божиите изисквания. Говорих много за великата награда, която ще бъде дадена на окончателния победител - венеца на живота, който не повяхва.ПН 185.5

Всички слушаха с най-тържествена сериозност, а насълзените очи и потрепващите устни показваха, че техните загрубели от греха сърца са трогнати от чутото слово.ПН 185.6

(Писмо No 32 от 24.06.1878 г. до Джеймс Вайт, който по това време пътува из източните райони на САЩ.)ПН 185.7