Божиите посланици трябва да бъдат пример за невярващия свят и за Божието стадо в думи, дух и характер. Те трябва да бъдат едно сърце. Христос се помоли на Отца Си учениците Му да бъдат точно това, а те от своя страна трябва да отговoрят на молитвата, като вършат Божията воля да се обичат един друг и да си отдават почит, без да търсят недостатъци или други неща, за които не могат да простят.ПН 268.2

Ако гледат на Исус - Начинателя и Усъвършителя на тяхната вяра, те няма да считат собствената си личност за нещо изключително и важно, а ще очакват и вни-мателно ще слушат гласа на Предводителя на тяхното спасение, без да питат като Петър: “Господи, а на този какво ще стане? - Христос отговори на Петър - ... тебе що ти е? Ти върви след Мене” (Йоан 21:21,22). Никога не трябва да откъсваме поглед от Исуса...ПН 268.3

Бог е дал работа на всеки човек. Когато Той възложи на служителя Си някаква особена работа, би било много жалко, ако този служител се натовари с още много бремена, които Бог не му е дал, и вместо да се радва на привилегията си, да започне да недоволства и се оплаква.ПН 268.4

Кой език е способен да изкаже и кое перо може да опише силата на нравствените резултати от гледането с предани и вярващи сърца на Исус, нашия Помощник? “А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Кор. 3:18). Каква велика победа! Гледайки на съвършения образец ние можем да се променим. Размислете само: виждаме и улавяме блестящите лъчи, идващи от Христовото лице. Приемаме толкова светлина, колкото можем да понесем. Затова нека не само спрем да спорим за различните обстоятелства, но и да гледаме непрестанно на Исус. Така, чрез преобразяващата сила на Святия Дух, ние се уподобяваме до пълно сливане с благословения образ, Който гледаме.ПН 268.5

Не роптайте и не търсете слабости. Като гледаме в Божествения образец, лицето на Христа се отпечатва върху душата и се отразява обратно в духа, ду-мите и истинското служене на нашите ближни. Христовата радост е в сърцата ни и тази радост е пълна. Това е истинската религия. Нека да направим всичко, за да я придобием, да станем вежливи и благи, да имаме любов в душите си - онази любов, която извира непринудено и намира израз в добродеятелност, любов; която е светлина за света и прави нашата радост пълна.ПН 268.6

(Ръкопис No 26 от 11.09.1889 г. ” Апел към единство и хармония “.)ПН 268.7

Живот От Непрестанни Победи, 10-ти септември

Себелюбието Трябва Да Умре, 12-ти септември