25 - Божият закон е непроменим

“И отвори се Божият храм, който е на небето, и видя се в храма ковчегът на Божия завет” (Откр. 11:19). Ковчегът на Божия завет се намира в Светая Светих - второто отделение на светилището. В службата на земния храм, провеждаща се по “образ и сянка на небесните неща”, това отделение се отваряше само на Великия умилостивителен ден за очистване на светилището. Ето защо през 1844 г. известието, че Божият храм на небето е отворен и се вижда ковчегът на Неговия завет, посочва отварянето на Светая Светих на небесното светилище, когато Христос влиза там, за да извърши заключителното дело на изкуплението. Последвалите с вяра своя велик Първосвещеник, започнал службата Си в Светая Светих, видяха ковчега на Неговия завет. Като разучиха въпроса за светилището, разбраха промяната на службата на Спасителя и видяха, че сега Той служи пред Божия ковчег, застъпвайки се с кръвта Си за грешниците.BБ 243.3

В ковчега в земното светилище се намираха двете каменни плочи, на които бяха записани предписанията на Божия закон. Той беше просто място за съхраняване на плочите на закона, а присъствието на Божествените предписания му придаваше стойност и святост. Когато Божият храм на небето се отвори, видя се ковчегът на Неговия завет. Вътре в Светая Светих на небесното светилище се пази свято Божественият закон - законът, изговорен от самия Бог сред гръмотевиците на Синай и написан със собствения Му пръст на каменните плочи.BБ 243.4

Божият закон в небесното светилище е великият оригинал, точното копие на предписанията, записани върху каменните плочи и отбелязани от Мойсей в Петокнижието. Онези, които можаха да схванат този важен въпрос, разбраха и светия, непроменим характер на Божествения закон. Разбраха както никога дотогава силата на думите на Спасителя: “Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине...” (Матей 5:18). Тъй като Божият закон е откровение на Неговата воля, копие на Неговия характер, той трябва да пребъдва вечно “на небето” като верен свидетел. Нито една заповед не е анулирана; нито точка, нито дори чертичка от закона не е променена. Псалмистът казва: “Господи, Твоето слово е утвърдено на небето довека”. “Всичките Му заповеди са непоколебими, утвърдени са до вечни векове” (Пс. 119:89, 111:7-8).BБ 243.5

В самото сърце на Декалога - Десетте заповеди, се намира четвъртата заповед, така както бе оповестена първоначално: “Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изход 20:8-11).BБ 244.1

Божият Дух повлия на сърцата на онези, които изучаваха Неговото Слово. Те се убедиха, че несъзнателно са престъпвали това предписание, като са пренебрегвали почивния ден на Твореца. Започнаха да проверяват основанията за почитането на първия ден от седмицата вместо деня, осветен от Бога. Не можаха да намерят никакви доказателства от Свещеното писание, че четвъртата заповед е била премахната или че съботният ден е бил променен. Благословението, освещавало още отначало седмия ден, никога не е било отнемано. Искрено бяха търсили да разберат Божията воля, за да я изпълняват. А сега, като се видяха престъпници спрямо Неговия закон, скръб изпълни сърцата им и те доказаха верността си към Бога, като започнаха свято да пазят съботата.BБ 244.2

Бяха направени много сериозни усилия, за да се събори тяхната вяра. Всеки можеше да види, че ако земното светилище е било само отпечатък, образ или образец на небесното, то и законът, съхраняван в земния ковчег, е точно копие на закона в небесния ковчег; и че приемането на истината за небесното светилище включваше и признаването на изискванията на Божия закон, а заедно с това от четвъртата заповед и задължителността на съботата. Тук се криеше тайната на жестокото и решително противопоставяне срещу хармоничното обяснение от писанията, разкриващо службата на Христос в небесното светилище. Някои хора се опитваха да затворят отворената от Бога врата и да я отворят, след като вече е затворена от Него. Но “Който отваря и никой няма да затваря, и затваря и никой не отваря” бе заявил: “...Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори” (Откр. 3:7-8). Христос бе отворил вратата, или бе започнал службата в Светая Светих. Светлина се излъчваше от тази врата и четвъртата заповед бе показана като част от съхранявания в небесното светилище закон. Човек не можеше да премахне установеното от Бога. BБ 244.3

Приелите светлината относно застъпническата служба на Христос и вечната валидност на Божия закон откриха, че това бяха истините, посочени в Откр. 14 глава. Вестите от тази глава съдържат едно тройно предупреждение (виж Приложението), което трябва да приготви жителите на земята за второто идване на Господа. Съобщението: “...настана часът, когато Той ще съди” посочва заключителното дело на Христовата служба за спасението на хората. То оповестява истината, която трябва да бъде прогласена преди, малко преди и до момента, когато посредническата служба на Спасителя ще престане и Той ще се завърне на Земята, за да вземе Своя народ при Себе Си. Съдът, започващ от 1844 г., трябва да продължи, докато бъдат разгледани и решени случаите на всички живи и мъртви. Следователно ще продължи до края на благодатното време. За да бъдат хората приготвени да устоят на съда, вестта им заповядва: “Бойте се от Бога и въздайте Нему слава... и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори”. Резултатът от приемането на вестта е показан чрез думите: “Тук са тези, които пазят заповедите Божии и вярата Исусова” (Откр. 14:2 - ЦП). За да бъдат хората приготвени за съда, необходимо е да пазят Божия закон. Той ще бъде образецът или мерилото за оценяване на характера в съда. Апостол Павел заявява: “...които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени... в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците...”, и добавя, че “законоизпълнителите ще бъдат оправдани” (Римл. 2:12-16). Вярата е жизнено важна при пазенето на Божия закон, защото “без вяра не е възможно да се угоди Богу”. “А всичко, което не става от убеждение, е грях” (Евр. 11:6; Римл. 14:23).BБ 244.4

Чрез първия ангел хората са призовани да се боят от Бога, да Му отдават слава и да Му се покланят като на Творец на небето и земята. За да изпълнят това, трябва да бъдат послушни на Неговия закон. Мъдрецът казва: “Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека” (Екл. 12:13). Никакво богослужение не може да задоволи Бога, ако няма послушание на Неговите заповеди “...защото ето що е любов към Бога: да пазим Неговите заповеди.” “Който отклонява ухото си от слушане закона, на такъв самата му молитва е мерзост” (1 Йоан 5:3; Пр. 28:9).BБ 245.1

Задължението да се покланяме на Бога се основава на факта, че Той е Творецът, Комуто съществата дължат живота си. И навсякъде в Библията, където Неговите изисквания за почит и поклонение са представени по-големи, от изискванията към езическите богове, там винаги се цитира доказателство за творческата Му мощ. “Защото всичките богове на племената са нищожества, а Йехова е направил небесата” (Пс. 96:5). “И тъй, на кого ще ме уподобите, та да му бъда равен? - казва Светият. Дигнете очите си нагоре, та вижте кой е създал тия светила...” “Защото така казва Господ, Който сътвори небето, Тоя Бог, Който създаде земята, направи я и я утвърди; ...Аз Съм Господ и няма друг” (Исая 40:25-26; 45:18). Псалмистът казва: “Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил и ние сме Негови.” “Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа, нашия Създател” (Пс. 100:3, 95:6). И светите същества, които се покланят на Бога в небето, заявяват като причина за поклонението, което Му дължат следното: “Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила, защото Ти си създал всичко...” (Откр. 4:11).BБ 245.2

В Откр. 14 гл. хората са поканени да се поклонят на Твореца. Пророчеството ни представя една група хора, които подтикнати от тройната вест пазят Божиите заповеди. Една от тези заповеди посочва пряко Бога като Творец. Четвъртата заповед заявява: “...седмия ден... е събота на Господа твоя Бог..., защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 20:10-11). По-нататък Господ казва за съботата, че тя е “знак..., за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог” (Езекиил 20:20). И даденото основание за това е: “Защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои” (Изх. 31:17).BБ 245.3

“Важността на съботата като паметник на сътворението се състои в това, че тя постоянно представя пред погледа ни истинската причина, поради която дължим поклонение на Бога” - защото Той е Творецът, а ние сме Неговите творения. “Следователно съботата лежи в самите основи на Божественото поклонение, защото ни учи на великата истина по най-поразяващ начин и никоя друга наредба не прави това. Истинската причина за поклонение на Бога не само в седмия ден, но и за всяко поклонение и богослужение, се открива в различието между Твореца и Неговите творения. Този велик факт никога не може да остарее или да стане старомоден и не трябва да се забравя никога” (Дж. Н. Андрюс. История на съботата. Гл. 27.) Точно за да бъде истината винаги в съзнанието на човека, Бог установи съботата в Едем и докогато фактът, че Той е наш Творец, продължава да бъде основание, за да Му се покланяме, дотогава и съботата ще продължава да бъде негов знак и спомен. Ако тя беше спазвана от всички хора, мислите и чувствата им щяха да бъдат насочени към Твореца - обект на поклонение и почит, и нямаше да съществува нито един идолопоклонник, атеист или невярващ. Пазенето на съботата е знак на вярност към истинския Бог, Който “направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях”. От това следва, че вестта, заповядваща на хората да се покланят на Бога и да пазят Неговите заповеди, ще изисква от тях специално спазването на четвъртата заповед.BБ 245.4

В противоположност на тези, които пазят Божиите заповеди и имат вярата на Исус, третият ангел посочва друга група хора, срещу чиито заблуди е изговорено тържествено и страшно предупреждение: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв...” (Откр. 14:9-10). За да се разбере вестта, е необходимо правилно обяснение на използваните тук символи. Какво е представено чрез звяра, образа, белега?BБ 246.1

Пророческата верига, в която се намират тези символи, започва от Откр. 12 гл. със змея, който се опитва да унищожи Христос при раждането Му. Казва се, че змеят е Сатана (Откр. 12:9); той подбужда Ирод да осъди Спасителя на смърт. Но главното оръдие, чрез което воюваше срещу Христос и Неговия народ през първите столетия от християнската епоха, бе Римската империя, чиято преобладаваща религия бе езичеството. Така, на първо място змеят представлява Сатана, а в друг смисъл е и символ на езическия Рим.BБ 246.2

В 13 гл. (ст. 1 до 10) е описан друг звяр, подобен “на леопард”, на когото “змеят даде... силата си, престола си и голяма власт”. Този символ, както повечето протестанти вярват, представлява папството, наследило силата, седалището и властта, принадлежали някога на древната Римска империя. За приличащия на леопард звяр се заявява: “И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно... И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ”. Това пророчество, почти идентично с описанието на малкия рог от Даниил 7 гл., съвсем безспорно и очевидно посочва папството.BБ 246.3

“Даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца” и продължава пророкът: “И видях една от главите му като че ли смъртно ранена”, и пак добавя: “ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит”. Четиридесет и двата месеца са равни на “време и времена, и половин време”, три години и половина и хиляда двеста и шестдесет дни от Даниил 7 глава - времето, през което папството трябваше да потиска Божия народ. Периодът, както бе заявено и в предишните глави, започва с установяването на папството в 538 г. сл. Хр. и завършва в 1798 година. По времето, когато то бе съкрушено и папата - пленен от френската армия, папската власт получи смъртоносна рана. Тогава се изпълни пророчеството “ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде”.BБ 246.4

Тук точно се въвежда и друг символ, пророкът казва: “И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки” (Откр. 13:11). Както видът на този звяр, така и начинът на въздигането му показват, че нацията, която той посочва, е различна от отбелязаните нации, посочени чрез предишните символи. Великите царства, управлявали света в миналото, са представени от пророк Даниил като хищни зверове, появили се, когато “четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море” (Даниил 7:2). В Откр. 17 глава един ангел обясни, че водите представляват “люде и множества, народи и езици” (Откр. 17:15). Ветровете са символ на борба, на война. Четирите небесни ветрища, които бушуват над голямото море, символизират страшните сцени на завоевания и революционни промени, чрез които царствата са постигнали властта си.BБ 247.1

Но звярът с рога, подобни на агнешки, бе видян, че “възлизаше от земята”. Вместо да завладее други държави, за да установи там властта си, представената по този начин нация трябва да се появи в територия, необитавана до момента, и да се издигне и развие постепенно и мирно. Следователно тя не би могла да се появи измежду народите на стария свят, пренаселен с нападащи се и воюващи помежду си националности - неспокойното море от “племена, люде, народи и езици”. Трябва да се търси в западния континент.BБ 247.2

Коя нация в Новия свят през 1798 г. се бе издигнала и увеличила властта си, обещавайки да стане велика и силна и привличайки вниманието на целия свят? Приложението на символа е неоспоримо. Една единствена нация отговаря на особеностите на това пророчество; то посочва безпогрешно Съединените американски щати. Мисълта на боговдъхновения писател, дори с почти същите думи, е била несъзнателно и многократно цитирана от оратори и историци в описанията им за възникването и развитието на този народ. Звярът бе видян да “възлиза” от земята, а според преводачите употребената тук дума “възлиза” означава буквално “израствам или пониквам като растение”. Както вече видяхме, тази нация трябва да възникне на територия, необитавана преди това. Описвайки появяването на Съединените щати, един виден писател говори за “тайната на тяхното появяване от нищото” и казва: “като мълчаливо семе поникнахме ние и станахме империя” (Таунзънд. Новият свят, сравнен със Стария. С. 462). Един европейски вестник от 1850 г. пише за Съединените щати като за чудна империя, “появила” се и “всред мълчанието на земята ежедневно увеличаваше своята мощ и гордост” (Dublin Nation). В сказка върху отците поклонници, основали тази нация, Едуард Евърет заяви: “Те потърсиха уединено място, безопасно поради своята неизвестност и сигурно поради своята отдалеченост, където малката църква от Лайден би могла да се радва на свободата на съвестта. Вижте пространните области, над които чрез мирно завоевание... те разнесоха знамената на кръста!” (Реч, произнесена в Плимуд. Масачузетс, 22.12.1824 г.)BБ 247.3

“И имаше два рога, прилични на агнешки.” Подобните на агнешки рога, подсказват младост, невинност и благородство. Символизират сполучливо естеството на Съединените щати, когато пророкът ги видя да “възлизат” в 1798 г. Християните заточеници, първи избягали в Америка, търсеха убежище от царското потисничество и свещеническата нетолерантност. Решиха да установят управление, базиращо се широко на гражданската и религиозната свобода. Декларацията на независимостта прогласява великата истина, че “всички хора са сътворени равни” и са надарени с неотменимото право на “живот, свобода и стремеж към щастие”. Конституцията гарантираше на народа правото на самоуправление, осъществявано от избрани с всенародно гласуване представители, които да съставят законите и да ги прилагат. Гарантирана бе свободата на религията, като се позволяваше всеки човек да се покланя на Бога според изискванията на собствената си съвест. Републиканството и протестантизмът станаха основните принципи на нацията. Именно в тях се корени тайната на нейната мощ, благополучие и напредък. Потиснатите и потъпканите от целия християнски свят се отправиха към тази страна с интерес и надежда. Милиони потърсиха нейните брегове и Съединените щати се издигнаха до място, поставящо ги всред най-мощните нации на земята.BБ 247.4

Но звярът с подобни на агнешките рога “говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла..., като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който бе ранен от сабята и оздравя” (Откр. 13:11-14).BБ 248.1

Рогата, подобни на агнешки, и змейският глас на този символ посочват едно поразително противоречие между изповеданието и начина на действие на така представената нация. “Говоренето” на една нация, това е дейността и решенията на нейните законодателни и съдебни власти. Чрез тях тя ще опровергае либералните и мирни принципи, поставила някога в основата на своята политика. Пророчеството, че ще говори “като змей” и ще упражнява “всичката власт на първия звяр” предсказва ясно развитието на дух на нетолерантност и преследване, който ще бъде проявен от силите, представени от змея и подобния на леопард звяр. А изявлението, че звярът с двата рога “принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр” подсказва, че тази нация ще използва властта си, за да принуждава насилствено към съблюдаване на дадена практика на почит към папството.BБ 248.2

Такова действие би било в пълно противоречие с принципите на управление, с духа на свободните институции, с недвусмислените и тържествени изявления на декларацията за независимостта и с Конституцията на Съединените щати. Основателите на нацията постъпиха мъдро, като решиха да предотвратят използването на светска власт от църквата и произтичащите от това последици - нетолерантност и преследване. Според Конституцията “Конгресът няма да издава закон в полза на дадена религия или да забранява свободното изповядване на която и да е религия. Също така “религията в Съединените щати никога няма да бъде условие за назначения на държавна или отговорна служба”. Само при явното нарушение, засягащо националната свобода, гражданските власти могат да наложат каквото и да било на религиозна основа. Но противоречието на подобно действие не е по-голямо от представеното в символа. Именно звярът с агнешките рога - на вид чист, благороден и безвреден, говори като змей.BБ 248.3

“...казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра...” Тук ясно е посочена форма на управление, при която законодателната власт се намира в ръцете на народа - извънредно сполучливо доказателство, че Съединените щати са нацията, означена от пророчеството.BБ 248.4

Но какво е “образът на звяра”? И как ще бъде създаден? Създава го двурогият звяр и представлява образ НА първия звяр. Също е наречен образ НА звяра. Следователно, за да научим какъв е образът и как трябва да бъде изграден, ние трябва да разучим характерните черти на самия звяр - папството.BБ 248.5

Когато първата църква се поквари, като се отдели от простотата на Евангелието и прие езическите обреди и обичаи, тя загуби духа и силата на Бога. За да контролира съвестта на хората, потърси подкрепата на светската власт. Резултатът бе папството - църквата, която контролираше държавната власт и я използваше, за да прокара собствените си планове, особено относно наказването на така наречените “ереси”. Относно образа на звяра в Съединените щати, религиозната власт трябва да контролира гражданското управление така, че църквата да използва държавната власт, за да постигне собствените си цели.BБ 249.1

Църквата винаги, когато е спечелвала светска власт, я е употребявала, за да наказва отклоненията от нейните учения. Протестантски църкви, тръгнали по стъпките на Рим в съюз със светските власти, са проявявали подобно желание да ограничават свободата на съвестта. Пример за това са продължилите дълго време преследвания на друговерците от англиканската църква. През XVI и XVII в. хиляди проповедници, които не споделяха ученията на официалната църква, бяха принудени да напуснат църквите си, а много други както пастири, така и членове, изтърпяха наказания, затвор, изтезания и мъченическа смърт.BБ 249.2

Именно отстъпничеството стана причина ранната църква да потърси помощта на гражданската власт и по този начин подготви пътя за развитието на папството - звяра. Апостол Павел каза, че първо ще има “отстъпление” и тогава ще “се яви човекът на греха” (2 Сол. 2:3). Така отстъплението в църквата ще приготви пътя за появяването на образа на звяра.BБ 249.3

Библията обяснява, че преди идването на Господа ще настане религиозен упадък, подобен на съществуващия в първите столетия. “...в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му” (2 Тимотей 3:1-5). “А духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения...” (1 Тимотей 4:1). Сатана ще действаха с “всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата”. И всички, които “не приеха да обичат истината, за да се спасят”, ще бъдат оставени да приемат “заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа” (2 Сол. 2:9-11). Когато бъде достигнато това състояние на безбожност, ще последват и същите резултати, както в първите столетия.BБ 249.4

Според мнозина голямото различие на вероизповеданията в протестантските църкви е решително доказателство, че никаква сила не може да ги принуди да постигнат единство. Но всред църквите, изповядващи протестантската вяра, от години съществува силен и постоянно нарастващ стремеж към обединение, основано на някои общи точки от доктрината. За да се постигне такова единство, необходимо е да не се повдигат въпроси, по които не всички са единодушни, колкото и важни да изглеждат от библейска гледна точка.BБ 249.5

Прочутият американски оратор Чарлс Биичър в една своя проповед от 1846 г. заяви, че духовенството на “евангелските протестантски общества” се формира “от самото начало не само под тежкия гнет на чисто човешки страх, но диша, живее и се движи в едно покварено още в корените състояние на нещата и всеки час трябва да апелира към всички долни елементи на естеството си, за да заглуши истината и да превие колене пред мощта на отстъпничеството. Нима не стана същото с римската църква? Не започваме ли нейния живот? И какво виждаме пред себе си? Друг всеобщ събор! Световна конвенция! Евангелски съюз и всесветско вероизповедание!” (проповед върху “Библията - достатъчно верую”, изнесена във Форт Уайн, щата Индиана, на 22.02.1846 г.). Когато това се постигне, само една крачка ще дели пълното единство от използването на сила.BБ 249.6

Когато ръководните църкви на Съединените щати, обединени на доктринална основа, обща за всички, повлияят на държавата да наложи изискванията им и да подкрепи нарежданията им, тогава протестантска Америка ще е изградила един образ на римската йерархия и налагането на граждански наказания над друговерци ще бъде неизбежната последица.BБ 250.1

Звярът с двата рога ще принуждава “всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име” (Откр. 13:16-17). Предупреждението на третия ангел е: “Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв...” “Звярът”, споменат в тази вест, поклонението на който се налага принудително от двурогия звяр, е първият или подобният на леопард звяр от Откр. 13 гл. - папството. “Образът на звяра” представлява онази форма на отстъпилия протестантизъм, която ще се е развила, когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения. Сега остава още да определим “белега на звяра”.BБ 250.2

След предупреждението относно поклонението на звяра и неговия образ пророчеството заявява: “Тук са тези, които пазят заповедите Божии и вярата Исусова”. Понеже пазещите Божиите заповеди са представени като противоположни на покланящите се на звяра и на неговия образ и приемат неговия белег, следва, че спазването на Божия закон, от една страна, и неговото нарушение, от друга, ще разграничават поклонниците на Бога от поклонниците на звяра.BБ 250.3

Особената характеристика на звяра и на неговия образ е нарушаването на Божиите заповеди. Пророк Даниил казва за малкия рог - папството: “...ще замисли да промени времена и закони” (Даниил 7:25). А Павел нарече същата сила “човека на греха”, който ще възвиси себе си над Бога. Едното пророчество е допълнение на другото. Папството би могло да възвиси себе си над Бога само чрез промяната на Божия закон. Всички, съзнателно спазващи така променения закон, отдават върховна почит на силата, извършила промяната. Подобен акт на послушание спрямо папските закони би бил белег или знак на вярност към папата, заел мястото на Бога.BБ 250.4

Папството се е опитало да промени Божия закон. Втората заповед, забраняваща поклонението пред образи, е била изпусната от закона, а четвъртата е била така променена, че да налага спазването на първия, вместо на седмия ден, събота. А католиците твърдят, че втората заповед е пренебрегната, защото не е необходима, тъй като се включва в първата, и че те предавали закона точно така, както Бог възнамерявал да бъде разбиран. Но това не може да бъде промяната, предсказана от пророка. Той е посочил съзнателна, нарочна промяна: “...ще ЗАМИСЛИ да промени времена и закони”. Промяната на четвъртата заповед точно отговаря на изпълнението на пророчеството. Защото единственият авторитет, претендиращ за нейната промяна, е църквата. Тук папската власт открито поставя себе си над Бога.BБ 250.5

Докато Божиите поклонници ще бъдат особено разграничени по спазването на четвъртата заповед - тъй като тя е знакът за Божията творческа мощ и свидетелстват, че Той има право на човешко поклонение и почит - поклонниците на звяра ще се отличават с усилията си да премахнат възпоменателния ден на Твореца и да въздигнат на негово място нареждането на Рим. Именно заради неделята (виж Приложението) папството издигна за пръв път арогантните си претенции. И първото прибягване до държавната власт бе, за да се наложи спазването на неделята като “Господния ден”. Но Библията посочва седмия, а не първия ден като ден на Господа. Христос каза: “...Човешкият Син е Господар и на съботата”. Четвъртата заповед гласи: “...седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог”, а чрез пророк Исая Господ го определи като: “Светия Ми ден” (Марко 2:28; Изход 20:10; Исая 58:13).BБ 251.1

Често повтаряното твърдение, че Христос бил променил съботата, се опровергава от собствените Му думи. В планинската Си проповед Той казва: “Да не мислите, че Съм дошъл да разруша закона или пороците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство, а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство” (Матей 5:17-19).BБ 251.2

Протестантите обикновено признават, че Свещеното писание не е никакво доказателство за промяната на съботата. Това е изложено ясно в публикациите, издавани от Американското дружество за брошури и от Американския съюз на неделните училища. Едно от тези съчинения признава: “пълното мълчание на Новия завет относно каквато и да било изрична заповед за Сабат (неделя, първия ден от седмицата) или за особени правила за нейното спазване” (Дордж Елиът. Пребъдващата събота. С. 184).BБ 251.3

На друго място се казва: “До времето на Христовата смърт никаква промяна на деня не е била направена”; и “доколкото показва докладът, те (апостолите) не... дадоха някаква ясна заповед за изоставянето на седмия ден като събота и празнуването на първия ден от седмицата като събота” (А. Е. Уофл. Господният ден. С. 186-188).BБ 251.4

Римокатолиците признават, че промяната на съботата е направена от тяхната църква, и заявяват, че протестантите чрез спазването на неделята признават нейната власт и авторитет. В “Католически катехизис на християнската религия” в отговор на въпроса кой ден трябва да се пази, ако искаме да бъдем послушни на четвъртата заповед, е посочено следното: “По време на стария закон съботният ден трябваше да бъде освещаван; но ЦЪРКВАТА, наставена от Исуса Христа и ръководена от Божия Дух, е заменила съботата с неделята. Затова сега ние освещаваме първия, а не седмия ден. Сега неделята означава и е денят на Господа”.BБ 251.5

Като знак за авторитета на католическата църква папските писатели цитират “самото действие на промяна на съботата в неделя, с която протестантите са съгласни..., защото чрез пазенето на неделята те признават властта на църквата да учредява празници и да заповядва тяхното спазване. В противен случай те биват обвинявани в грях” (Анри Тюбервил. Съкращения на християнската доктрина. С. 58). Тогава какво е промяната на съботата, ако не знак или белег за авторитета на римската църква - “белегът на звяра”?BБ 251.6

Римската църква не се е отказала от домогванията си за върховно владичество. И когато светът и протестантските църкви приемат една сътворена от нея събота, като в същото време отхвърлят библейската събота, признават нейната дързост и воля. Може да се позовават на авторитета на преданието или на отците за извършването на промяната, но като вършат това, отричат самия принцип, който ги отделя от Рим, че “Библията и само Библията е религията на протестантите”. Папистът ясно вижда, че в случая те мамят себе си, като съзнателно си затварят очите пред фактите. Когато движението за принудителното налагане на неделята намира отзвук и бива благоприятно прието, той се радва, тъй като се чувства сигурен, че в края на краищата ще доведе целия протестантски свят под знамето на Рим.BБ 251.7

Римокатолиците заявяват, че “спазването на неделята от протестантите е знак на почит, който те отдават на авторитета на католическата църква”, колкото и да не им се иска това (Монсеньор Сегюр. Откровен разговор за протестантството днес. С. 213). Пазенето на неделята от протестантските църкви е едно принудително налагане на поклонение пред папството, т.е. пред звяра. Разбиращите изискванията на четвъртата заповед и въпреки това избрали да се покланят на фалшивата вместо на истинската събота, отдават почит на силата, която я е учредила. А чрез акта на налагане на някакво религиозно задължение от светската власт, самите църкви създават от себе си образ на звяра. Оттук следва, че натрапването на неделния празник в Съединените щати ще представлява принудително поклонение пред звяра и неговия образ.BБ 252.1

И все пак християни от минали поколения са спазвали неделята, защото са предполагали, че по този начин празнуват библейската събота. А и днес във всяка църква, без да се изключва и римокатолическата, има християни, искрено вярващи, че неделята е отредената от Бога събота. Бог приема тяхната искреност и вярност към Него. Но когато съблюдаването на неделята бъде постановено със закон и светът получи пълна светлина по отношение на задълженията спрямо истинската събота, тогава всеки, който престъпва Божията заповед, за да послуша едно нареждане или предписание с не по-висок авторитет от този на Рим, ще почита папството повече от Бога. Той отдава поклонение на Рим и на силата, която е наложила въведена от Рим наредба. Покланя се на звяра и на неговия образ. Следователно, когато хората отхвърлят обявената от Бога наредба като знак на Неговия авторитет и на нейно място почитат избраната от Рим като белег на неговото върховно владичество, ще приемат знака на съюз с Рим - “белега на звяра”. И чак когато този въпрос бъде ясно изложен пред хората и те ще трябва да избират между Божиите заповеди и човешките заповеди, тогава упоритите в греха ще получат “белега на звяра”.BБ 252.2

Във вестта на третия ангел се съдържа най-страшната заплаха, отправяна някога към човешки същества. Това трябва да е някакъв ужасен грях, след като предизвиква изливането на Божия гняв без милост. Хората не трябва да бъдат оставени в мрак по отношение на такъв важен въпрос. Предупреждението срещу този грях трябва да бъде разнесено по целия свят, преди да се излеят Божиите наказания, за да разберат всички причината за тях и да им се даде възможност да ги избягнат. Пророчеството заявява, че първият ангел ще разнесе своята вест “на всеки народ и племе, език и люде”. Предупреждението на третия ангел, което е част от същата тройна вест, няма да бъде по-слабо разпространено. В пророчеството се казва, че то се разгласява със силен глас от ангел, летящ посред небето и ще привлече вниманието на света.BБ 252.3

При изхода от борбата цялото християнство ще бъде разделено на две големи групи - пазещите Божиите заповеди и вярата на Исус и покланящите се на звяра и на неговия образ и приемащи белега му. Макар че църква и държава ще обединят властта си, за да принуждават “всички малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби” да получат “белег на десницата или на челата им” (Откр. 13:16), все пак Божият народ не ще го приеме. Пророкът от Патмос вижда, “че тия, които бяха победили звяра и образа му, и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи”. И пееха песента на Мойсей и на Агнето (Откр. 15:2-3).BБ 252.4