Сесия на Генералната Конференция през 1901 г. ­ размишления

“Кой предполагате, че беше с нас още от началото на Конференцията? Кой ни предпазваше от незаслужаващи внимание въпроси? Кой вървеше сред делегатите? Господ Бог и Неговите ангели! Те не присъстваха, за да всеят разцепление между нас, а да вложат в умовете ни праведност и миролюбивост. Те бяха между нас, за да извършат Божието дело, да пропъдят тъмните сили, за да може предначертаната от Бога работа да бъде извършена, а не забавяна. Божиите ангели работеха между нас...СПД 21.8

Никога не съм била повече учудена, колкото когато на заседанието настъпи такъв обрат в нещата. Това не беше сторено от нас ­ Бог го извърши! Указания относно делото Му ми бяха предоставени, но не можах да ги разбера, докато работата продължаваше. Сега знам, че Божии ангели присъстваха в залата. Желая всеки от вас да запомни това, както и да не забравя, че Бог е обещал да излекува раните на своя народ” (“Бюлетин на Генералната Конференция”, 25 април 1901 г.).СПД 22.1

“По време на Генералната Конференция Бог работеше могъщо в полза на народа Си. Всеки път, когато мисля за това заседание, приятна тържественост ме обхваща и изпълва душата ми с топла благодарност и признание. Тогава недвусмислено видяхме ръководството на Нашия Господ и Спасител. Ние хвалим святото Му име за избавлението, което донесе на народа Си” (“Ревю енд Херълд”, 26 ноември 1903 г.).СПД 22.2

“Беше необходимо да организираме съюзни конференции, за да не може Генералната Конференция да упражнява влияние върху отделните конференции. Властта, с която е облечена ГК, не бива да бъде съсредоточена в една, две или 6 личности; над отделните дивизии трябва да стои СЪВЕТ от мъже” (“Писания на Е. Вайт”, 3 април 1903 г.).СПД 22.3