Опитност с лъжепророк

“Миналата вечер непознат мъж, непознат за всички, но заявявайки, че е брат от Виктория (Австралия), ни посети и ни помоли да се срещне със сестра Вайт. Беше вечер и аз отклоних молбата му за среща. Ние го поканихме да остане с нас през нощта и на сутринта да закусим заедно. След нашето обичайно сутрешно богослужение, всеки започна да върши своята си работа; тогава този млад мъж се изправи и с властен жест ни замоли да седнем. Той попита: ‘Имате ли песнарка? Ще изпеем една песен, а след това имам свидетелства за вас.’ Аз отговорих: ‘Ако имаш някакво свидетелство за нас, кажи ни го, без да се бавим, защото много се притесняваме, че няма да можем да изпратим навреме пощата.’ Тогава той започна да чете нещо, което явно беше написал предварително, като основната идея измежду многото неща беше, че съдът за живите вече е започнал. Изслушах четенето му и накрая казах: ‘Братко мой, ти изглежда не разсъждаваш с ума си. Обясни ни ясно, как твоето свидетелство може да се отнесе към нас. Моля те, нека да узнаем това веднага. Твоят ум е заблуден и ти си се заел с нещо, за което не си призван. Голяма част от това, което ти каза, е в синхрон с Библията и ние вярваме в тези слова, но твоят ум е превъзбуден. Моля те, обясни какво имаш да ни кажеш?’ Мъжът заяви, че ние трябва да съберем багажа си и да заминем за Батъл Крийк. Когато го попитах защо трябва да сторим това, той ми отговори: ‘Там ще бъде получено свидетелството, че съдът за живите хора е започнал!’ Аз му отговорих: ‘Работата, която Бог ни е възложил, още не е приключила. Когато нашата работа тук приключи, Бог ще е Този, Който ще ни каже, че е време да отидем в Батъл Крийк, а не ти, братко...’ Оставих го при брат Стар, за да поговорят допълнително, като продължих с написването на писмата.СПД 8.1

Този млад човек казал на брат Стар, че когато сестра Вайт говорела с него любезно, но също и авторитетно, той започнал да разбира, че не прав и че мислите, които го били подбудили така силно, не били разумни и прави.СПД 8.2

Въпреки, че семейството им било голямо, състоеше се от 10 члена освен тримата ни гости, ние решихме този млад човек да остане при нас за известно време. Не искахме да го пуснем да отиде при хора, които ще се отнесат грубо и осъдително към него, нито желаехме да повтори ‘откровенията’ си. Той ще остане при нас, докато намерим с него допирни точки и ако е възможно, го изведем с Божия помощ от опасността, в която се намира, показвайки му правилния път” (Писмо 66, 1894 г.).СПД 8.3