Все още се нуждаем от духовно обновление?

“Един ден по обяд пишех за работата, която можеше да бъде извършена на последната Генерална Конференция (1901 г.), ако мъжете, които бяха облечени с доверие, следваха намеренията и препоръките на Господа. Онези, които имаха голяма светлина, не ходят в нея. Заседанието беше приключило, но почивка не беше дадена. Тези мъже не се смиряват пред Бога, както би трябвало да се смирят, и Светия Дух бе пропъден.СПД 23.2

Аз бях написала това много преди да бъда завладяна от Божия Дух, като че ли присъствах на сцена, ставаща в Батъл Крийк...СПД 23.3

Ние бяхме събрани в молитвения дом. Един брат се помоли, изпяхме песен и после пак се помолихме. Най-ревностни молби бяха отправени към Бога. Нашето събрание беше посетено от Светия Дух...СПД 23.4

Никой не беше толкова горделив, за да не изповяда сърцето си напълно, и тези, които започнаха да вършат това, бяха хора с влияние, но те не направили това, преди да получат смелост да изповядат греховете си.СПД 23.5

Радост, непреживяна никога дотогава, огласи молитвения дом (след като приключи всичко).СПД 23.6

Когато видението приключи, за известно време не можех да осъзная къде съм. Писалката бе все още в ръката ми. Чух думите отправени към мен: ‘Това можеше да се извърши!’ Всичко това Бог чакаше да стори за народа Си. Цялото небе чакаше, за да прояви милост и благост. ‘Аз си мисля, къде щяхме да бъдем, ако основната работа се беше извършила на последната Генерална конференция’” (“Свидетелства”, т.8).СПД 23.7

“Бях дълбоко впечатлена от сцените, които видях наскоро през нощта. Изглежда се извършваше голямо дело ­ дело на съживление на много места. Нашият народ се движеше в пътя, изискван от Божия зов” (“Свидетелства за проповедниците”).СПД 23.8