2 - Небесното светилище в миниатюр
Когато Мойсей беше на планината с Бог, му беше наредено: “Да Ми направят светилище, за да обитавам между тях;” и му бяха дадени пълни инструкции за построяването на скинията. Чрез отстъплението си израилтяните загубиха благословенията на Божественото присъствие и временно направиха невъзможно построяването на светилище за Бог сред тях. Но когато отново спечелиха благоразположението на небето, великият водач реши да изпълни Божието нареждане.ХвСс 15.1
Избрани мъже бяха особено надарени от Бог с умение и мъдрост за построяването на святата сграда. Сам Бог даде на Мойсей плана със специални инструкции за размера, формата, материалите за изработката й и всеки предмет от обзавеждането. Светите отделения, направени с ръце, трябваше да бъдат “образ на истинското”, “образ на нещата в небето” (Евр.9:23,24) - представяне на небесния храм в миниатюр, където Христос, нашият Велик Първосвещеник, след като пожертва живота Си, трябваше да служи в полза на грешниците. На планината пред Мойсей, Бог представи изглед на небесното светилище и му заповяда да направи всичко според образа, който му бе показал. Всички нареждания бяха внимателно записани от Мойсей, който ги предаде на водачите на народа.ХвСс 15.2
За построяването на скинията бяха необходими големи и скъпи приготовления; голямо количество най-скъпоценни и скъпи материали; въпреки това Бог приемаше само доброволни дарения. “От всеки човек, който дава драговолно от сърцето си ще вземете Моите дарове” беше божественото нареждане, повторено от Мойсей пред народа. Посвещение на Бог и дух на жертвоготовност бяха първите изисквания в приготовлението на обиталището на Всемогъщия.ХвСс 15.3
Всички отговориха единодушно. “И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше и всеки, когото духа разполагаше и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане, и за всяка негова служба, и за светите одежди. Дойдоха мъже и жени, всички, които имаха сърдечно разположение и принесоха гривни, обици, пръстени,мъниста и всякакви златни неща - както и всички, които принесоха какъв да бил златен принос Господу.ХвСс 15.4
И всеки у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовешки кожи принесоха ги. Всички, които можеха да направят принос от сребро и мед принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво за каква да било работа на службата, принесоха.ХвСс 15.5
Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона. Всичките жени, чието сърце ги подбуждаше и които умееха, предяха козината.ХвСс 15.6
А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника, и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния тамян.” Изх. 35:20¬28.ХвСс 15.7
Докато се строеше скинията, народът, стари и млади - мъже, жени и деца - продължаваха да донасят даровете си, докато заетите с делото сметнаха, че имат достатъчно материал и дори повече. И Мойсей съобщи в лагера: “Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй людете се въздържаха та не принасяха вече.” Роптаенето на израилтяните и посещението на Божиите съдби, поради греховете им са записани като предупреждение за следващите поколения. Тяхното посвещение, ревност и щедрост са пример достоен за подражание. Всички, които обичат да се покланят на Бога и да възхваляват благословенията на Неговото свято присъствие ще проявяват същия дух на жертвоготовност в построяване на дом, където да се срещат с Него. Те ще желаят да донесат пред Господа дарове от най-доброто, което притежават. Божият дом не трябва да има дългове, защото по този начин се безчести. Всичко необходимо за работата трябваше да се даде доброволно, така че работниците да кажат: “Не донасяйте повече дарове”.ХвСс 15.8