Въздействието на Библейската хронология

“Друго доказателство, което ми повлия съществено”, казва той,“бе летоброенето в Свещеното Писание... Аз открих, че предсказани предварително събития, изпълнили се в миналото, често ставаха в определеното време. Сто и двадесет години до потопа (Бит. 6:3); седемте дни, които трябваше да предшестват 40-дневния дъжд на потопа (Бит. 7:4); четиристотинте години на престоя на Авраамовото потомство в чужда страна (Бит. 15:3); трите дни в сънищата на виночерпеца и хлебопекаря (Бит. 40:12-20); седемте години на фараона (Бит. 41:28-54); четиридесетте години в пустинята (Числа 14:34); трите години и половина глад (3 Царе 17:1; Яков 5:17; виж Лука 4:25); седемдесетгодишното робство (Ер. 25:11); седемте времена на Навуходоносор (Дан. 4:13-16); и седемте седмици, шестдесет и двете седмици и едната седмица, които заедно правят седемдесет седмици благодатно време, определено за евреите (Дан. 9:24-27) - събитията, ограничени от тези времена , са били някога само предсказани, но са се изпълнили най-точно, както са били предсказани.” (Блис, стр.74,75).ХвСс 28.3

Затова, когато изучаваше Библията, той намираше различни периоди от време, стигащи, според неговото разбиране, до Христовото пришествие и можеше да ги смята като “предначертани времена”, които Бог беше разкрил на Своите служители. “Скритото - казва Мойсей - принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века; и Господ обясни чрез пророк Амос, че Той “няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците” Втор. 29:29; Амос 3:7. Затова изследователите на Божието Слово могат със сигурност да очакват, че в Писанието на истината ще намерят ясно предсказани най-великите събития, които е трябвало да се изпълнят в човешката история.ХвСс 28.4

“Тъй като бях напълно убеден”, казва Милър, че “всичкото Писание е Боговдъхновено и полезно (2 Тим. 3:16), че никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога, движими от Светия Дух (2 Петр. 1:21) и че беше написано за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда (Римл. 15:3), аз не можех да направя нищо друго освен да повярвам, че хронологичните части на Библията са също тъй достойни за изучаване, както и коя да е друга част от Святото Писание. Затова смятах, че в старанието си да разбера онова, което Бог бе намерил за добре да ни открие, аз в никакъв случай нямах право да пренебрегна прорческите данни.” (Блис, стр. 75).ХвСс 28.5