Изследването на Писанията подновено

Пролетта на 1844 г. - времето, когато се очакваше идването на Господа, отмина. Онези, които с вяра копнееха за Неговото явяване изпаднаха известно време в съмнение и несигурност. Докато светът смяташе, че са претърпели пълно поражение и искаше да им докаже заблудата, източникът на утехата им оставаше все още Словото Божие.Мнозина продължаваха да търсят в Писанията доказателствата за вярата си, изследваха отново и изучаваха грижливо пророчествата, за да получат повече светлина. По всичко изглеждаше, че Библейското свидетелство потвърждава ясно и определено тяхното становище.Знамения, които не можеха да бъдат разбрани, показваха, че Христовото идване предстоеше скоро. Специалното благословение на Господа както чрез обръщането на грешниците към Христос, така и чрез събуждането на духовния живот сред християните, свидетелстваше, че вестта е от небето. И макар вярващите да не можеха да обяснят разочарованието си, все пак чустваха увереността, че Бог ги беше водил в техните минали преживявания.ХвСс 41.5

Тясно свързани с пророчествата, които смятаха, че са приложими за времето на Христовото пришествие, бяха и наставленията, специално приспособени за състоянието им на несигурност и безпокойство, насърчаващи ги търпеливо да очакват с вяра, че неясното сега за разума им ще бъде разяснено в подходящо време ХвСс 41.6

През лятото на 1844 год., между времето, което отначало приемаха за края на 2300-та денонощия, и есента на същата година, докогато, както по-късно откриха, че достигат те, се разгласи вестта с точно същите думи на Писанието: “Ето, младоженецът иде!”ХвСс 41.7

Това движение бе предизвикано от откритието, че указът на Артаксеркс за съграждането на Ерусалим отново - изходна точка на периода от 2300 денонощия, влизаше в сила през есента на 457 год. пр. Хр., а не в началото на годината, както бяха вярвали преди това. Пресметнати от есента на 457 г. пр. Хр., 2300-та денонощия изтичаха през есента на 1844 год. сл. Хр.ХвСс 41.8