Истината за светилището критикувана

Докато има такива, които виждат ясно задължителните изисквания на Божия закон и са започнали да съблюдават съботата седмия ден като осветен в Божия закон, те срещат силна опозиция. Причините за това Елън Уайт обяснява:ХвСс 7.8

“Много и усърдни бяха усилията да бъде победена тяхната вяра. Никой не пропусна да забележи, че ако земното свтилище беше образ на небесното, законът положен в ковчега на земята беше точно копие на закона в небесния ковчег; и че приемането на истината , засягаща небесното светилище включва признаване на изискванията на Божия закон и задължителността на съботата от четвъртата заповед. В това е тайната на горчивото и непоколебимо противопоставяне на хармоничното изявление на Писанието, което открива службата на Христос в небесното светилище.” “Великата борба” стр. 435ХвСс 7.9

Чудно е, че онези в последвалите няколко години, напускащи църквата на адвентистите от 7-я ден щяха да направят истината за светилището предмет на опониране. Това се случи със старейшина Снук и Бринхерхов, служители в конференцията в Йова, които се оттеглиха в средата на 1860-те с Д. М. Конрайт, един влиятелен проповедник, който напусна адвентната църква в 1887 година, за да стане враг и критик. Не е странно, че пантеистичните идеи в края на века, възприети и защитавани от медици и проповедници щяха да ударят основната доктрина. В тази насока Елън Уайт написа предупредителните думи на 20 ноември 1905 година:ХвСс 7.10

“Бих искала да кажа на тези медицински мисионери и проповедници, които са пили от научната софистика и са омаяни от басните, за които бяхте предупредени: ‘Душите ви са в опасност. Светът трябва да разбере вашата позиция и тази на адвентистите от седмия ден. Бог зове всички, които са приели тези душепогубващи измами да не се колебаят между две мнения. Ако Господ е Бог, следвайте Го.’ХвСс 7.11

Сатана е на бойното поле с цялата си армия. Христовите войници сега са обединени около окървавеното знаме на Емануил.В името на Господа, напуснете черното знаме на принца на тъмнината и заемете своето място до Принца на небето.ХвСс 8.1

“’Този, който има уши да слуша, нека слуша.’ Четете Библиите си. От висотата на позицията си, под инструкциите дадени ми от Бог, аз представям тези истини пред вас. Близо е времето, когато разрушителните сили на сатанинските служители ще се разгърнат напълно. От едната страна е Христос, на когото е дадена всичката сила на небето и земята. От другата страна е Сатана, постоянно опитващ се да съблазни, да измами със силна духовна софистика, да заеме мястото на Бог в умовете на хората.ХвСс 8.2

Сатана постоянно се бори да вмъкне предположения относно светилището, разрушаващи прекрасно представената от Бог служба на Христос за нашето спасение в нещо, което подхожда на плътския ум. Той измества тяхната контролираща сила от сърцата на вярващите и заема мястото им с измислени теории, създадени да лишат от съдържание изкуплението и да разрушат доверието ни в доктрината, която свято сме пазили от времето, когато бе дадена тройната ангелска вест. По този начин той иска да ограби нашата вяра и да ни отнеме тази вест, която ни прави отделен народ и дава сила на работата ни.” “Специални вести” серия В №7 стр. 16,17.ХвСс 8.3

Във връзка с тази пантеистична криза Елън Уайт присъства на сесията на Генералната Конференция през 1905 година, заявявайки следните забележителни и за нас днес думи:ХвСс 8.4

“В бъдеще, ще се повдигнат измами от всякакъв вид и ние трябва да имаме здрава почва под краката си. Нуждаем се от здрави стълбове за нашите сгради. Няма да се помръдне ни една малка частица от това, което Бог е установил. Врагът може да внася фалшиви теории, такива като доктрината, че няма светилище. Това е една от причините поради която ще има отпаднали от вярата. Къде ще намерим спасение освен ако това не е в истините, които Господ ни е дал през последните петдесет години.?” “Съвети към писатели и издатели” стр.53.ХвСс 8.5

Пантеистичните възгледи, така ревностно представяни от някои, Елън Уайт обявява, ще ни “отделят от Бога” (“Специални вести” серия В № 7 стр. 16) и обезсилят истината за светилището.ХвСс 8.6

По същото време, един от нашите проповедници, когото ще наречем “старейшина Г.” възприе идеята , че когато Христос се върна в небето след като приключи службата си на земята, Той влезе в присъствието на Бога, а там, където е Бог трябва да е най-святото място, ето защо на 22 октомври 1844 година нямаше влизане в най-святото място на небесното светилище , както вярвахме и учехме. Тези две мнения,които засягат доктрината за светилището, както я поддържаме, накараха Елън Уайт няколко пъти до обърне внимание на сигурността и целостта на вярата. В 1904 година тя писа:ХвСс 8.7

“Те (Божиите деца) няма, чрез думи и дела, да доведат никого до съмнение относно светилището и неговата служба.ХвСс 8.8

Всички ние трябва да съхраним в умовете си въпроса за светилището. Бог забрани думи, произнесени от човешки устни да принизят вярата на нашите хора в истината , че има светилище в небето и че модел на това светилище бе построен веднъж на тази земя. Бог желае Неговият народ да се запознае с този образец, като помнят винаги в умовете си небесното светилище, където Бог е всичко и във всичко. Трябва да поддържаме умовете си готови, чрез молитва и изучаване Божието Слово, за да можем да приемем тези истини”. Писмо 233, 1904 г.ХвСс 8.9