Христовата служба в небесното светилище

Тронът на Бога в небесния храм, където Бог обитава, е основан на правда и съд. В Светая Светих е Неговият закон, великата мярка за правото, според която биват изпитвани всички хора. Ковчегът на завета, съхраняващ плочите на закона, е покрит с престола на благодатта, пред който Христос предлага Своята кръв в полза на грешника. По такъв начин е представено единството между правдата и благодатта в плана за човешкото изкупление. Такова единство е могла да измисли само вечната Мъдрост и да извърши само безкрайната Мощ. Това е връзка, изпълваща цялото небе с удивление и преклонение. Херувимите в земното светилище, загледани надолу към престола на благодатта символизираха интереса, с който небесните множества наблюдават делото на изкуплението. Че Бог може да бъде справедлив, като оправдава каещия се грешник и възобновява Своята близост с падналия човешки род; че Христос можа да слезе на земята, за да избави от бездната на гибелта неизброими множества и да ги облече в неопетнените дрехи на Своята правда, за да се присъединят към ангелите, които никога не са падали, и да живеят вечно в Божието присъствие - това е тайната на благодатта, в която и ангелите желаят да надникнат.ХвСс 47.3

Делото на Христос като посредник на човека е представено в хубавото пророчество на Захария относно Този, “чието име е Отрасъл”. Пророкът казва: “Той ще съгради храма Господен и Той ще вземе славата, и ще седне, и ще управлява на престола Си, и ще е и Свещеник на престола Си; и съвет на мир ще бъде между двамата”.Зах. 6:13.ХвСс 47.4

“Той ще съгради храма Господен”. Чрез Своята жертва и чрез ходатайствената Си служба Христос е както основата, така и градителят на Божията църква. Апостол Павел Го посочва като “крайъгълен камък”, “върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм, свят на Господа, в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.” Еф. 2:20-22.ХвСс 47.5

“И Той ще вземе слава”. На Христос принадлежи славата за изкуплението на падналия човешки род. През вечните векове ще се разнася песента на изкупените” “На Този, Който ни люби и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си...., да бъде слава и господство във вечни векове. Амин.” Откр. 1:5,6.ХвСс 47.6

Той “ще седне и ще управлява на престола Си и ще е свещеник на престола Си”. Сега още не седи на престола на славата Си, защото царството на славата още не е установено. Едва след като завърши Своето дело като Ходатай “Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида”, едно царство, което “не ще има край”. Лука 1:32,33. Сега Христос седи като свещеник с Отца на Неговия престол. Откр. 3:21. На трона при Вечния, седи Този, Който “наистина взе на Себе Си болестите ни и със скърбите ни се натовари”, “Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях”, за да “може и на изкушаваните да помага”. “Но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исуса Христа праведния”. Ис. 53:4; Евр. 4:15; 2:8; ! Йоан 2:1.ХвСс 47.7

Това посредничество става чрез прободеното и съкрушено тяло, чрез Неговия неопетнен живот. Наранените ръце, прободените гърди, прободените нозе умоляват заради падналия човек, чието изкупление бе осигурено с такава неизмерима цена.ХвСс 47.8

“И съвет на мир ще бъде между двамата”. Любовта на Отца не по-малко от тази на Сина е източник за спасение на изгубеното човечество. Преди да си отиде Исус каза на учениците Си: “Не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас, защото сам Отец ви люби. Йоан 16:26,27. “Сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” 2 Кор. 5:19. И в службата в небесното светилище ще има съвет на мир между двамата. “Защото Бог толкоз възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Йоан 3:16.ХвСс 47.9