ДЕЛОТО НА ЖИВОТА

“...Но едно правя...”

Определена цел
За да се постигне успех в кое и да е направление, нужна е строго определена цел. Който иска да успее истински в живота, трябва да има винаги пред очи целта, достойна за неговите усилия. Такъв идеал е поставен пред днешната младеж. Най-благородната цел, която търси отзвук в човешките сърца, е определена от Бога с даването на Евангелието на света в това поколение. Тя открива широко поле на работа за всеки, чието сърце е докоснато от Христос.ВЪ 137.3

Божията цел за младежта
Божията цел за израстващите край нашите огнища е много по-широка, по-дълбока и по-висока, отколкото може да обхване ограниченото ни виждане. В миналите времена Бог е призовавал от средата на скромните онези, които е видял, че са верни да свидетелстват за Него в най-висшите среди на този свят. А и много от младите днес, които растат както Даниил расна в своя дом в Юдея, които изучават Божието слово и Неговите дела и учат уроците на вярна служба, ще свидетелстват в законодателни и съдебни зали или в царски дворци за Царя на царете. Множества ще бъдат призовани за по-обширна служба. Целият свят се отваря за Евангелието. Етиопия простира ръце към Бога. От Япония, Китай и Индия, от все още тъмните страни на Америка, от всяка част на този наш свят долитат виковете на поразени от греха сърца, които желаят да се запознаят с Бога на любовта. Милиони и милиони не са чули почти нищо за Него, или за любовта Му, разкрита в Христа. Те имат право като нас да получат това познание и да се възползват от милостта на Спасителя. Ние, които сме получили това познание и можем да го споделим с нашите деца, наш е дългът да отговорим на техния вик. На всяко семейство и училище, на всеки родител и дете, над които е изгряла светлината на Евангелието, се задава при днешната криза, въпросът, зададен на царица Естир при онази страшна криза в израйлевата история: “А кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това” (Естир 4:14).ВЪ 137.4

Бог — участник в страданията
Онези, които обсъждат резултата от бързото или бавното разпространяване на Евангелието, го обсъждат по отношение на себе си или на света. Малко мислят за отношението Му към Бога. Малко се замислят върху това, какви страдания е причинил грехът на нашия Създател. Цялото небе страдаше с Христовата агония; но това страдание не започна, нито свърши с Неговото явяване в човешки образ. За нашите притъпени чувства кръстът е разкриване на онази болка, която още от начало грехът причини на Божието сърце. Всяко отклонение от правото, всяко жестоко дело, всяка несполука на човечеството да достигне Неговия идеал причинява скръб на Бога. Когато над Израил идваха бедствия, които бяха само сигурните последствия на отклонението им от Бога — покорени от неприятелите им, жестокости и смърт - “Неговата душа се смили за окаянието на Израиля”. “Във всичките им скърби Той скърбеше;... дигна ги и носи ги през всичките древни дни” (Съдии 10:16; Исая 63:9).ВЪ 138.1

Когато дойде краят
Неговият Дух “ходатайства в нашите неизговорими стенания”. Както “цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи досега” (Римл. 8:26,22), така и сърцето на вечния Баща страда от съчувствие. Нашият свят представлява една голяма болница, една сцена на окаяност, която не можем да си представим дори и мислено. Ако бихме били в състояние да схванем това положение такова, каквото е в действителност, товарът ни би бил ужасен. Бог обаче чувства всичко това. За да унищожи греха и последиците от него, Той пожертва Своя възлюбен Син и ни даде сила, чрез сътрудничество с Него, да сложим край на това нещастие. “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14).ВЪ 138.2

“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар” (Марко 16:15). Христовата заповед към Неговите последователи е, че не всички са призвани да бъдат проповедници или мисионери в обикновения смисъл на думата, но всички могат да бъдат негови съработници, в разнасяне “благата вест” между своите ближни. Заповедта е към всички: големи и малки, учени и прости, стари и млади.ВЪ 138.3

Грешки във възпитанието
Като имаме предвид тази заповед, можем ли да възпитаваме синовете и дъщерите си за един живот на почтена формалност, външно изповядващ се за християнски, но лишен от Христовата самопожертвователност, живот, над който присъдата на Онзи, Който е истината, ще гласи: “Не те познавам”?ВЪ 138.4

Себелюбива цел
Хиляди вършат това. Те възнамеряват да осигурят за децата си ползите от евангелието, но отричат неговия дух. Но това не може да бъде. Пренебрегващите привилегията да общуват с Христос служейки Му, отхвърлят единственото средство, което би ги направило годни да участват и в Неговата слава. Те отхвърлят възпитанието, даващо в този живот сила и благородство на характера. Много бащи и майки, възпирали децата си да не носят Христовия кръст, са се уверявали късно, че по този начин са ги отдавали на врага на Бога и човека. Те са запечатвали погубването на децата си не само за бъдещия, но и за сегашния живот. Изкушението ги е побеждавало. Израствали са за проклятие на света, за скръб и срам на онези, които са им дали живот.ВЪ 138.5

Погълнати от учене
Дори и когато се стремят да се подготвят за служба на Бога, мнозина биват отклонявани от целта чрез погрешни методи на възпитание. На живота се гледа изобщо, като че се състои от различни периоди: период за учене и период за действане; или период за подготвяне и период за приложение. Младежите биват изпращани на училище, за да се обучават за служба в живота чрез познанията, добивани от книгите. Но откъснати от отговорностите на всекидневния живот, те биват погълнати от учене и често загубват от погледа си истинската цел на живота. Пламенността на тяхното първоначално посвещение угасва и мнозина се привързват към някой личен, егоистичен стремеж в живота.ВЪ 139.1

Откъснати от живота
Когато завършат образованието си, хиляди констатират, че стоят далеч от действителния живот. Толкова дълго време са се занимавали с отвлеченото и теоретичното, че когато става нужда да употребят всичките си сили, за да се справят със суровата борба на всекидневния живот, оказва се, че не са подготвени за това. Вместо за благородното дело, което са си били поставили за цел, те изразходват силите си в борба за едно жалко съществуване. След като преживеят няколко разочарования, не можейки дори да изкарат прехраната си по честен начин, мнозина прибягват до разни престъпни деяния. Светът бива ограбен от службата, която би могъл да получи; Бог бива ограбен от душите, които копнее да издигне, облагороди и почете като Свои представители.ВЪ 139.2

Много родители грешат като правят разлика между децата си, когато стане въпрос за тяхното възпитание. Те са готови да направят всичко за доброто бъдеще на онова от тях, което изглежда най-умно и способно; но за децата, които не са така обещаващи, смятат, че не е нужно да им се предоставят подобни възможности. Смята се, че едно незначително образование е достатъчно за изпълнението на обикновените длъжности на живота.ВЪ 139.3

Кого да възпитаваме?
Но кой е способен да избере от едно семейство децата, върху които ще почиват главните отговорности? Колко често човешките разсъждения са бъркали в това отношение! Спомнете си за опитността на Самуил, когато бе изпратен да помаже един от синовете на Есей за цар над Израил. Пред него се явиха седем благородни наглед младежи. Когато погледна първия - красив, със стройно телосложение и царствена стойка, пророкът извика: “Несъмнено пред Господа е помазаникът му”. Но Господ каза: “Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце”. Така и за всичките седем свидетелството бе: “Нито тогова е избрал Господ” (1 Царе 16:6,7,9). И докато Давид не бе повикан от стадото, на пророка не бе позволено да изпълни мисията си.ВЪ 139.4

“Не е както гледа човек”
По-старите братя, от които Самуил искаше да направи своя избор, не притежаваха качествата, които Бог смяташе, че са необходими за един владетел на народа. Горди, себелюбиви, самоуверени, те бяха отхвърлени, за да бъде избран онзи, когото малко зачитаха, запазил простотата и искреността на своята младост, и който, смятайки се за малък в собствените си очи, можеше да бъде обучен от Бога да носи отговорностите на царството. Така и днес, в много, пренебрегвани от родителите си деца Бог вижда способности, далеч превъзхождащи способностите, заради които други са смятани за много по-обещаващи.ВЪ 139.5

А що се отнася до възможностите на живота, кой може да определи, кое е велико и кое — нищожно? Колко много работници, заемащи скромни постове в живота, са постигали резултати, на които и царе биха завидели, защото са задействали влияния за благословението на света!ВЪ 140.1

Тогава нека всяко дете получи възпитание за най-висшата служба в живота. “Сей семето си заран и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова...” (Екл. 11:6).ВЪ 140.2

Избиране на занятие
Специфичното място, което ни се определя да заемем в живота, е свързано с нашите способности. Не всички достигат едно и също развитие или изпълняват с еднакво умение една и съща работа. Бог не очаква от исопа да достигне размерите на кедъра или маслината, нито маслината — височината на стройната палма. Но всеки трябва да се стреми да се издигне дотолкова, доколкото му позволява съединението на неговите сили с Божествените.ВЪ 140.3

Причина за неуспех
Мнозина не се развиват според очакванията защото не включват в действие силата, която е в тях. Не са включили в действие Божествената сила, така както биха могли да сторят това. Мнозина биват отклонени от онова, в което биха могли да постигнат истински успех. Търсейки по-голяма почит или по-приятна задача, те се опитват да постигнат нещо, за което не са годни. Много хора, чийто таланти са пригодени да изпълняват известна служба, имат амбицията да навлязат в друга почетна професия; и такъв, който би могъл да е успешен фермер, занаятчия или медицинска сестра, не изпълнява достатъчно добре службата на проповедник, адвокат или лекар. От друга страна, има и хора, които биха могли да заемат отговорни постове, но поради липса на енергия, прилежание и постоянство се задоволяват с някое по-леко занятие.ВЪ 140.4

Ние трябва да се придържаме по-тясно към Божия план за живота. Да вършим най-добросъвестно работата, която е най-близо до нас, да предоставяме пътищата си на Бога и да внимаваме на упътванията на Неговото провидение — това са правила, които гарантират успех при избиране на професия.ВЪ 140.5

Този, Който дойде от небето, за да бъде наш пример, прекара почти тридесет години от живота си в обикновена механична работа; но през това време изучаваше Словото и делата на Бога, подпомагаше и поучаваше всички, които можеше да достигне с влиянието Си. Когато почна Своята публична работа, Той обикаляше и лекуваше болните, утешаваше наскърбените и проповядваше евангелието на бедните. Това е делото на всички Негови последователи.ВЪ 140.6

Пример в служба
“По-големият между вас нека стане като по-младия, и който началства — като онзи, който слугува. Защото... Аз съм всред вас като онзи, който слугува” (Лука 22:26,27).ВЪ 140.7

Любовта и верността към Христос са извор на всяко истинско служене. Във всяко сърце, докоснато от Неговата любов, се поражда желание да работи за Него, желание, което трябва да се насърчава и направлява правилно. На бедните, оскърбените, невежите или нещастните в дома или съседството не трябва да се гледа като на нещастници, а като на такива, които ни дават ценен случай за служене.ВЪ 140.8

В тази служба, както във всяка друга, умението се постига чрез изпълняването на самата служба. Човек развива способностите си, когато изпълнява обикновените задължения на живота и като служи на страдащите и нуждаещите се. Без това и най-добрите и добронамерени усилия са често безполезни, а даже и вредни. Хората се учат да плуват във водата, а не на сушата.ВЪ 141.1

Църковни отношения
Друго задължение, на което твърде често се гледа леко, но което трябва да бъде изяснено на младежите, отворили сърцето си за Христос, е задължението им в църковните отношения.ВЪ 141.2

Отношението между Христос и Неговата църква е много интимно и свято: Той е женихът, а църквата — невястата; Той е главата, а църквата — тялото. Тогава свързването с Христа означава свързване с Неговата църква.ВЪ 141.3

Църквата е организирана за служба; и в един живот, посветен на служба за Христос, свързването с църквата е една от първите стъпки. Верността към Христос изисква вярно изпълнение на църковните задължения. Това е важна част от възпитанието на човека; и в една църква, пропита от живота на Учителя, то ще води пряко към работа за света навън.ВЪ 141.4

Младежки дружества
Младите могат да намерят случаи за полагане на ползотворни усилия в много направления. Нека се организират в групи за християнска служба и това сътрудничество ще служи за помощ и насърчение. Родители и учители, които се интересуват от работата на младите, ще могат да им помагат със своя по-богат опит, за да бъдат усилията им наистина успешни за добро.ВЪ 141.5

Чуждестранни мисии
Познанството буди съчувствие, а съчувствието е пружината за ефикасна служба. За да се пробуди у децата и младите съчувствие и пожертвователен дух към страдащите милиони в далечните страни, те трябва да се запознаят с тези страни и техните народи. Нашите училища могат да постигнат много нещо в това направление. Вместо да изучават геройските подвизи на Александър и Наполеон от историята, учениците да изучават живота на мъже като апостол Павел, Лутер, Мофат, Ливингстон и Кари и настоящата, всекидневно развиваща се история на мисионерската служба. Вместо паметта им да се обременява с ред имена и теории, които не са от значение за живота им, и за които, веднъж напуснали училището, едва ли се сещат, нека изучават всички страни с оглед на мисионската работа и се запознаят с народите и техните нужди.ВЪ 141.6

Работници от простия народ
Широко е полето за работа в това приключващо дело на евангелието и повече от когато и да било преди то трябва да си спечели помощници от средата на обикновения народ. Както млади, така и по-възрастни ще бъдат призовани от полето, от лозето и от работилницата и изпратени от Учителя да разнасят Неговата вест. Много от тези хора не са имали голяма възможност да получат образование; но Христос вижда в тях качества, които ги правят способни да изпълнят Неговата цел. Ако посветят сърцата си на делото и продължават да учат, Той ще ги подготви да работят за Него.ВЪ 141.7

Този, Който познава дълбочините на нещастието и отчаянието на света, знае и средствата, носещи облекчение. Навсякъде Той вижда души в мрак, превити от грях, скръб и болка. Но вижда също и способностите им, висините, до които могат да стигнат. Макар човеците да са злоупотребили с Божията милост, да са прахосали дарбите си и да са загубили достойнството на богоподобни, Създателят все пак ще бъде прославен в тяхното изкупление.ВЪ 142.1

Изборът на Спасителя
Задачата да се работи за нуждаещите се в затънтените краища на земята Христос възлага на хората, можещи да съчувстват на непросветените и заблудените. Той е готов да помага на онези, чиито сърца могат да бъдат трогнати от съчувствие, макар ръцете им да са груби и несръчни. Той ще работи със способните да видят в злощастието милост и в загубата — печалба. В светлината на Този, който е Виделината на света, ще се види, че трудностите са привилегии, че в бъркотията има ред и в привидния неуспех — успех. Ще се види че бедствията са прикрити благословения и страданията — милости. Работниците от средата на простия народ, споделящи мъката на своите ближни, както техният Спасител споделяше скърбите на целия човешки род, ще видят чрез вяра как Той работи заедно с тях.ВЪ 142.2

“Близо е великият ден Господен. Близо и много бърза” (Софония 1:14). Светът трябва да бъде предупреден.ВЪ 142.3

Хиляди и хиляди млади и възрастни трябва да се подготвят според силите си да се посветят на това дело. Доста сърца вече отговарят на зова на Учителя и тяхното число ще се увеличава. Всеки християнски възпитател да съчувства и помага на такива работници и да окуражава поверените на неговата грижа млади да се приготвят и присъединят към другите.ВЪ 142.4

Възможност за възпитание
Няма друга работа, от която младежите биха могли да получат по-големи благословения. Всички, посветени на служба, са спомагателна ръка на Бога. Те са съработници на ангелите; по-скоро са човешките оръдия, чрез които ангелите изпълняват мисията си. Ангели говорят чрез техните уста и работят чрез техните ръце. А като работят с небесните средства, човешките същества се ползват от тяхното възпитание и опит. Като средство за възпитание може ли учебната програма на някой университет да се мери с това?ВЪ 142.5

Наследството на нашите деца
Чрез труда на такава армия от работници, каквито биха били нашите млади, ако бяха правилно обучени, колко скоро вестта за разпнатия, възкръсналия и отново идващ Спасител би могла да бъде разнесена по целия свят! Колко скоро би дошъл краят — краят на страданията, скърбите и греха! Колко скоро децата ни биха могли вместо да си осигурят тук богатство, свързано с грехове и страдания, да получат наследството си, където “праведните ще наследят земята и ще живеят на нея довека” (Пс. 37:29), където “жителят няма да рече: ‘Болен съм’” и където никога “няма да чува вече в него глас на плач, нито глас на ридание” (Исая 33:24; 65:19).ВЪ 142.6